— Още не — усмихна се Алексей. — Докато ти се занимаваш по цял ден със своеволните си трупове, аз по цял ден използвам твоето жилище и компютъра. Водя си жени и организирам купони. И изобщо — свободен живот. И ти въобще не ми трябваш.
— Сърдиш се — констатира тъжно Настя. — Върви с колата, аз ще се оправя някак. В края на краищата не е задължително да отида при Соловьов именно днес. Може да стане и утре. Или изобщо да не ходя.
— Не си измисляй — разсърди се мъжът й. — Вземай колата и не ме баламосвай. Ако те измъчват угризения на съвестта, можеш да дойдеш утре вечер за мен в Жуковски. Днес след съвета ще остана при майка и татко, нали имаме защита, а после сигурно ще има банкет, ще свърши късно.
Настя тръгна на работа със свито сърце, но много скоро напълно превключи на новината, която й съобщи Селуянов. В дома на Соловьов са убити двама души. Единият от тях е помощникът Андрей Коренев. Жената вероятно е Марина, специалистът по компютрите. Какво е правила през нощта у Соловьов? Глупав въпрос. Изглежда, имат роман. Настя си спомни ревнивия и преценяващ поглед, с който я огледа Марина при първата им и единствена среща. Първото, което й дойде в главата: застрелял ги е Соловьов. Хванал ги е в недвусмислена ситуация и е побеснял. А къде е оръжието? Скрил го е хубавичко. Или е излязъл с количката си от къщи, изхвърлил е пистолета в гората, нали е съвсем наблизо, върнал се е и е звъннал в милицията.
„Опомни се, Анастасия. Соловьов — убиец? Не може да се каже, че на мравката път прави, вярно е, но не прилича на човек, способен на решителни действия дори под влияние на силни емоции. Винаги е плавал по течението, не умее да се противопоставя на обстоятелствата. И тогава, преди много години, разреши да бъде въвлечен в тягостни и ненужни за него отношения и тъжно очакваше кога ще се разреши всичко от само себе си. Соловьов и сега е останал такъв. Не е борец. И ако завари любовницата си с помощника, със сигурност ще каже нещо презрително и обидно и ще се оттегли гордо. Може би щеше да изхвърли Андрей и да се раздели с Марина. Но не повече. Ами снощното обаждане? Струва му се, че някой външен човек е ровил в архивите му. Може причината да е там?“
Настя летеше по стълбището към петия етаж, изгаряйки от нетърпение. Искаше й се по-скоро да чуе всички подробности от Селуянов. Но я очакваше разочарование. Наближаваше десет, денонощното дежурство още не бе завършило и Николай бе тръгнал за поредния труп.
ГЛАВА 11
След онова, което се случи през деня, Оксана бе в шок. Тя пристигна заедно с фотографа си да обядва в ресторанта, където обикновено ходеше с Кирил. Фотографът бе славно момче и в съвместния им обед нямаше нищо особено, дори лек флирт, просто отдавна работеха заедно.
И изведнъж видя Кирил. При това не сам, а с жена. Отначало Оксана дотолкова не прие гледката насериозно, че дори искаше да отиде да се ръкува. Жената бе много по-възрастна и от нея, и от Кирил, някъде около четирийсетте, и никак не бе интересна. Пълна, едрогърда, ниска — абсолютна противоположност на Оксана. Но още в следващия момент Оксана забеляза жеста, с който Кирил погали рамото на спътничката си и дъхът й дори спря от негодувание. В жеста имаше толкова нежност и ласка, че вече нямаше място за двойно тълкуване. Кирил бе с гръб към нея и доста далеч, в центъра на залата, докато Оксана и фотографът бяха дошли много по-рано и успяха да седнат в сепаре, където малцина можеха да ги видят. Фотографът също забеляза Есипов и веднага съобщи на Оксана.
— Ксюша, твоят Кирил ли се появи с мадама? — попита той, без да смята за необходимо да проявява излишната според него деликатност.
— Май да — измърмори тя, стараейки се да изглежда съвсем равнодушна. — Сигурно от деловите, бизнес-уомън.
— Ами! Та той не сваля очи от нея.
— А ти не зяпай — озъби се неочаквано Оксана. — Не е твоя работа.
Фотографът бе отстъпчив човек, не обичаше да досажда и не продължи да обсъжда неприятния за нея въпрос. От този момент на Оксана й се отяде.
— Да се махаме оттук — изкомандва тя, без да си е изпила дори кафето.
Навън седнаха в колата на фотографа. Имаха свободно време, вечерното ревю започваше в девет, а сега бе едва пет часа. Оксана планираше да употреби това време по съвсем друг начин, канеше се да свърши няколко важни неща, но сега всичко мина на втори план. Сега за нея няма нищо по-важно от появата на непознатата жена с Кирил, която той толкова гальовно гледа.