— По-добре да бях умряла тогава — отчаяно промълви Галина.
Ира се изправи, обърса с ръка сълзите си, взе чантата и тръгна към вратата.
— Точно така — каза тя, без да поглежда майка си, — по-добре да беше умряла.
Когато се прибра в един часа през нощта, Ира на пръсти влезе в кухнята, за да хапне нещо. След посещението при майка си и преди вечерната работа в ресторанта тя бе успяла да разтреби вкъщи и сега кухнята блестеше от чистота. Шамил напусна, а новият наемател Иляс трябваше да дойде чак след два дни. Георгий Сергеевич, другият квартирант, не оставяше безпорядък след себе си, така че тя можеше да е сигурна, че през следващите два дни в дома й ще бъде чисто.
Харесваше й Георгий Сергеевич, тя дори си мечтаеше всичките й квартиранта да бъдат като него. Тих, интелигентен мъж на около петдесет години, разведен с жена си и напуснал жилището в очакване да го поделят, той се отнасяше към хазайката си с особена доброта и дори се стараеше да помогне с каквото може, виждайки как тя се съсипва от работа на няколко места.
— Ирочка, смятам да си нося някои дрехи на химическо чистене. Ако искате, дайте да занеса и нещо ваше? — предлагаше той.
— Ирочка, за утре съм си намислил да обикалям по магазините, ще пазарувам продукти. Имате ли нужда да ви купя нещо?
Ако още не си беше легнал, когато Ира се връщаше от работа, той съчувствено казваше:
— Сядайте, Ирочка, аз ще ви направя чай, а вие си почивайте.
Впрочем това не се случваше често. Георгий Сергеевич ставаше рано за работа, така че вечер не се заседяваше до късно. Но днес беше петък, на другия ден беше свободен и когато Ира се прибра, той още не спеше. Чул предпазливите й стъпки, Георгий Сергеевич дойде в кухнята.
— Е, какво, Ирочка, останахме само двамата, а? Не се ли очаква ново попълнение?
— След два дни — отговори тя, докато си режеше хляб и вадеше от хладилника евтиния маргарин.
— И що за човек ще бъде тоя път?
— А — небрежно махна тя с ръка, — същата стока като Шамил.
— И как не ви е страх — поклати глава Георгий Сергеевич. — Та това са съмнителни типове, които водят тук бог знае какви престъпници. Дори мен ме е страх, а какво остава за вас…
Ира неотклонно спазваше заръките на Стасов и неговите колеги от милицията на никого да не казва за проверките, затова реши да не успокоява боязливия си квартирант.
— Не се тревожете, няма да ме заколят. Разбира се, бих предпочела да си намеря човек като вас, ама то не става по поръчка. Я по-добре ми разкажете какъв филм гледахте тази вечер по телевизията.
— Искате ли сирене? — предложи квартирантът. — Днес съм купил чудесно сирене. Имам и хубав салам. Нека да ви отрежа, защото се храните само с хляб и маргарин, а това е толкова вредно.
Естествено, че е вредно. И пъпките по лицето не й минават, защото постоянно се тъпче с хляб и с тоя глупашки маргарин, който си е чиста химия, примесена с разни други гадости. Затова пък е евтин. А тя трябва да пести парите. Но за нищо на света няма да живее от милостинята на своя жалостив квартирант. По-добре да умре.
— Ядох в ресторанта, келнерките ми дадоха едно-друго — отказа тя с дежурното обяснение. — Сега ще хапна само един-два залъка, просто по навик, и ще си лягам. А вие защо не спите още?
— Не ми се спи. Разстроих се от разговора с бившата си жена и още не мога да се успокоя.
— Сигурно ви е дигала скандал? — досети се Ира. — Ух, кучка такава. Бих я удушила със собствените си ръце. Да тормози такъв добър човек. Ама наистина, как не я е срам!
— Не бива да говорите така, Ирочка — меко я прекъсна Георгий Сергеевич. — Тя е добра жена. Просто има тежък характер. Впрочем, Ирка, съвсем забравих да ви предам, че по телефона ви търси един мъж, някакъв бивш съсед.
— И какво каза? — наостри уши девойката.
— Помоли да му се обадите.
— Ъхъ — измънка тя, отхапвайки от филията. — Добре.
Значи е бил чичо Владик. Разбира се, на нейната възраст е смешно да нарича някого чичо или леля, време е вече да ги назовава по малко и бащино име, но за нея Стасов ще си остане чичо Владик. Когато той се нанесе в техния блок, тя нямаше още и десет години. Дъщеричката му е чудесно момиче. Но жена му, леля Рита, е същинска кучка. Освен че се разведе с такъв мъж като него, взе да влачи вкъщи и някакъв отвратителен тип. За Ира Терехина всички жени, които не умееха да оценят добрите си мъже, бяха кучки. Кучка е леля Рита. И бившата жена на Георгий Сергеевич е кучка. Господи, ако тя има за съпруг такъв почтен и непиещ човек като сегашния и квартирант, би го гледала като писано яйце и всеки ден щеше да благодари на Бога. А за човек като чичо Владик дори не може да си мечтае. Красавец, на достойна служба, добър и между другото, не близва алкохол. Е, само от време на време — ако се случи да пийне, то ще е съвсем мъничко и при специален повод. Ама какво искат тия жени? Не знаят какво е мъка и мизерия и затова се глезотят, мислят се за принцеси, вирят нос. Например какво му е лошото на Георгий Сергеевич? Печели малко пари ли? Може да са малко, но са честни и нощем може да спи спокойно, без да трепери, че го чака затвор или че някой ще му тегли куршума. Ми щом са ти малко тия пари, кучко, върви сама да печелиш. Дигай се в пет сутринта да метеш улицата, а вечер да миеш пода и съдовете в ресторанта. Но иначе всички са с претенции, че трябва да имат за съпруг някой чуждоземен принц с яхта и замък в Шотландия. Без да си помръдват пръста, да получават всичко й веднага. Кучки. С една дума — кучки.