Тя беше непробиваема като бронетранспортьор. За нея изобщо не съществуваше понятието „чужда мъка“.
— Семейство Терехини имаха ли други приятели или близки познати освен вас?
— Лидка Евтеева, и тя е наша бивша съседка. Други не знам.
Името на Лидия Евтеева беше в списъка на Стасов. Но и разговорът с нея не даде почти никакъв резултат, във всеки случай и тя не беше чувала за Екатерина Венедиктовна. Наистина от разказа й стана ясно, че две години след омъжването си Галина Терехина започнала бързо да се отчуждава от своите приятелки.
— Не се караше с нас, не, но знаете ли… Никога няма да се обади първа, нито пък да те покани на гости. А когато се отбивах у тях да я навестя, тя, естествено, не ми затваряше вратата, канеше ме да седна, черпеше ме, приказваше с мен, но през цялото време усещах, че всичко това й е безразлично. Досадно. Че няма нужда от мен. И Нина Боженок й се обиждаше за това. Струва ми се, че тя нямаше нужда дори от мъжа си.
— Ами децата? — попита Настя.
— Виж, децата бяха друго нещо. Тя изцяло се бе посветила на тях. Само за децата си можеше да говори, само те й бяха интересни. Е, това можеш да го изтърпиш два, да речем три пъти, но когато всеки път Галина ти дава да разбереш, че на света има нещо, достъпно само за нея, но не и за тебе, защото си тъпа и ограничена, това вече, знаете ли… Изпарява ти се всякакво желание да общуваш.
— Лидия Василевна, бихте ли обяснили това малко по-подробно? — помоли Настя. — Откровено казано, не ви разбрах добре.
… Лидия Евтеева не можела да каже, че Галина я е засегнала с нещо конкретно, с дума или постъпка. Общо взето, Галина била кротък и спокоен човек, деликатна в отношенията си, но след раждането на Ирочка сякаш напълно се затворила в себе си, потънала в един само за нея видим и понятен свят, който й носел радост. И нямала намерение с никого да дели тази радост. Веднъж, когато Ира била на пет годинки, а втората дъщеря — Наташа, — на две, Лидия отишла на гости у Терехини и занесла подаръци на децата: буквар с красиви картинки за Ира и кокетна рокличка за Наташа. Галина взела рокличката с благодарност, а буквара небрежно сложила настрана, без дори да го покаже на дъщеря си.
— Я виж какво съм ти донесла — казала гостенката на момиченцето, опитвайки се да привлече вниманието му към подаръка, който избрала с такава обич.
Галина буквално измъкнала буквара от ръцете й и го прибрала в шкафа.
— Ира няма нужда от това — строго отбелязала тя.
— Но защо? Нека да се учи да чете, вече е голяма — възразила Лидия.
— Тя има друго предопределение — заявила Галина.
И така било почти винаги. Подхвърляла непонятни, загадъчни фрази, пълни с някакъв тайнствен смисъл и не смятала за необходимо нормално да се изясни с приятелките си. С течение на времето това ставало все по-забележимо и тягостно за околните. Терехини загубили всичките си приятели и познати, никой вече не искал да ходи у тях. След Наташа се родила Оленка, после Павлик. Всички деца на Терехини били някак болнави, може би затова Галина просто нямала сили и време да поддържа отношения с приятелките си. Две години преди нещастието Лидия престанала да й се обажда и да я посещава. Галина сякаш не го забелязала.
Веднъж Лида срещнала на улицата недалеч от дома си Леонид Терехин, мъжа на Галина, с десетгодишната Ира. Кой знае защо, Леонид ужасно се смутил, а малката чистосърдечна Ира високо заявила:
— Ние ходихме да видим татковия приятел чичо Гриша, защото е болен. Но вие не казвайте на мама, че сте ни срещали, нали? Щото тя ще се кара.
— Ще се кара ли? — изненадала се Лидия. — И защо мама трябва да се кара? Та вие не сте направили нищо лошо.
Терехин се смутил още повече, нежно погалил детето по главата и вдигнал към Лида измъчен поглед.
— Ирочка, я изтичай до магазина, забравихме да купим шоколадче за Наташа, на ти пари.
Когато момиченцето се отдалечило, стискайки парите в ръка, Леонид казал:
— Наистина, Лида, нали няма да споменаваш на Галка за нас?
— Но какво става? Какво толкова страшно сте направили?
— Нищо, просто се отбихме да видим Гриша Самсонов, болен е.
— И това да не е престъпление?
— Галка не може да го понася. Забранява ми да се срещам с него. А ако пък разбере, че съм водил и Ира, направо ще ме убие.
— Господи, с какво не й е угодил Гришка? Откакто ви познавам, вие сте големи приятели и Галя винаги се е държала добре с него. Да не са се скарали нещо?
— Ами да, нещо подобно. Впрочем не знам каква е точно работата, но един ден тя ми каза: „Обещай, че няма вече да се виждаш със Самсонов.“ Без да ми обяснява защо. Нали си я знаеш Галка, рече ли нещо — край, отрязва го като с нож. И без никакви обяснения. И да питаш, и да не питаш, все тая. Няма да постигнеш нищо. Гледа те някак укорително с кротка усмивка и ти почваш да се чувстваш виновен. Но че между тях с Гриша е станало нещо, съм сигурен. И с него се опитах да поговоря, да разбера какво се е случило, но той само се усмихна и ми каза: „Не се тревожи, Льоня, с нищо не съм обидил жена ти. Но и нея недей да упрекваш. Няма защо да се караме с жените си. Щом не ти дава да общуваш с мен, тъй да бъде, не й троши хатъра. Ще се виждаме скришом, да няма разправии.“