— Аз напълно споделям вашата загриженост — особено сериозно започна Ташков — и бих искал да съдействам за възстановяването на дома.
— И как смятате да го направите? — вдигна красивите си вежди Жана Дорошенко. — С гол ентусиазъм?
— Не съвсем. Успях да изясня, че имотът е даден под аренда за три години. От тях е минала само една. Първото, което трябва да се направи, е да се купи имотът.
— Как да се купи? Нали сам казахте, че е даден под аренда. Което ще рече, че е сключен договор и до изтичането, на тези три години той не може да се анулира.
— Може, Жана Петровна, всеки договор може да се анулира. Друго нещо е, че при предсрочното му анулиране ще трябва да се плати голяма неустойка. Но това вече е въпрос на пари, а не на възможности.
— Нашият фонд не разполага с толкова пари — въздъхна Дорошенко. — За съжаление сме бедни, макар че все нещичко се опитваме да направим. Така че вашата идея, уви, е неприемлива.
— Пари има. И ще стигнат да сё плати неустойката. А част от тях дори ще останат, за да бъдат вложени в някое печелившо предприятие и да се получава солиден доход, който ще бъде достатъчен за издръжката на децата и заплатите на персонала.
— Откъде са тези пари? Да не са свързани с нещо престъпно?
— Това са мои собствени пари.
— Да не сте меценат? Нелегален милионер?
— Но моля ви се, Жана Петровна, аз изобщо не съм нелегален, а най-обикновен руски милионер. И произходът на парите ми е абсолютно честен, мога да ви дам отчет за всяка рубла. Ако ви интересува, ще поясня: те са от наследство, което получих много отдавна и което през всичките тези години не съм докосвал, в смисъл че не съм похарчил от него дори една копейка. Но аз направих всичко възможно то да се увеличи. Вероятно сте чували за писателя Михаил Богатов?
— Естествено — сви рамене Дорошенко, — той е класик на съветската литература, изучавахме творчеството му в училище. Пък и почти всичките му произведения са екранизирани. Впрочем дори играх в две екранизации на украинската телевизия по негови романи. И защо се сетихте за Богатов? Той отдавна умря. Ако не се лъжа, загина при автомобилна катастрофа.
— Защото аз съм негов наследник. Този изключително богат писател беше женен за майка ми и когато двамата загинаха, аз наследих всичките му пари. След това започнаха да идват хонорари за многобройните му преиздания у нас и в чужбина, така че можете да си представите за какви суми става въпрос. Те би трябвало да стигнат за възстановяването на детския дом, ако съумеете да ги използвате правилно.
— Съблазнително предложение. И какво искате в замяна?
— Нищо. Абсолютно нищо. Смятайте, че това е благотворителна вноска.
— Александър Николаевич, ние с вас сме възрастни хора и добре знаем, че безвъзмездна благотворителност няма. Не са такива времената, а и хората също. Каква е вашата полза от всичко това? Имайте предвид, че докато не разбера подбудите ви, няма да приема вашето предложение. Вие сте руски гражданин, нали? Защо решихте да ощастливите с щедрия си жест точно украинските деца? Да не би в Русия вече да няма нито едно злочесто дете?
— Имам чувството, че вие търсите претекст да ми откажете. Не греша, нали?
— Грешите — строго отговори Дорошенко. — Аз нямам желание да се отказвам от този подарък и откровено казано, имаме голяма нужда от него. Детските домове са най-болният ни проблем. Но не мога да рискувам репутацията на тази фондация. Ако се окаже, че сте замислили някаква афера…
— Жана Петровна, повярвайте, предложението ми е съвсем безкористно, зад него не се крие нищо незаконно или престъпно. Аз ви давам чисти, честни пари. Бих искал час по-скоро официални представители на фонда заедно с хора от закарпатската администрация да отидат на място и да решат въпроса за предсрочното анулиране на договора. Трябва да призная, че донякъде сте права, аз наистина имам конкретни условия, срещу които ще дам парите, но това са точно условия, а не користни подбуди.
— И какви са те?
— Сградата трябва да бъде освободена от наемателите колкото се може по-скоро. Правилно отбелязахте, двамата с вас сме възрастни хора и не можем да не си даваме сметка, че за освобождаването на сградата от децата и за нейното наемане са давани рушвети както в Киев, така и в Лвов и в Закарпатието. А подкупените чиновници за нищо на света няма да допуснат анулирането на договора за аренда, още повече че арендаторите ще започнат да ги шантажират. Всичко това е много сериозно, Жана Петровна, и никак не ми харесва. Не ми харесва, когато някакви бандити и рушветчии решават въпросите си за сметка на сираците. Смятайте, че това е моята изгода. Аз не съм похарчил нито копейка от наследството на писателя Богатов, защото исках да използвам парите за нещо, от което Михаил Фьодорович не би се срамувал. Чели сте негови произведения, дори сте играли в техни екранизации и би трябвало да разбирате, че той самият би постъпил точно така. Имаше силно развито чувство за справедливост и много обичаше децата.