— Какво?
— Много ви е труден животът, нали?
— Да, много. Но нищо, справям се някак. А защо питате?
— И аз не зная. Извинете, може би ви изглеждам глупаво, но ще ви кажа — чакам дете.
— От него ли?
— Да. И се чудя какво да правя.
Ира се обърна и я погледна с изненада.
— Че какво може да правите? Ще го раждате.
— Но как… Вече ми казаха истината. И ме е страх.
— Страх ви е? И от какво? Ах, да, ясно, и вие сте като майка ми, смятате, че неговите деца са чудовища. Никога няма да й простя онова, което направи. Разказаха ли ви за нас?
— Да, всичко знам.
— И вашето дете също няма да ви прости, ако го убиете — съвсем сериозно отбеляза Ира. — Не си слагайте такъв грях на душата. Как се казвате?
— Зоя.
— Вие отдавна ли… с него?
— По-малко от година.
— Ох, горката, горкичката.
Ира нежно я хвана за ръката и несръчно я погали.
— Не се бойте от нищо, Зоя. Раждайте. Аз ще ви помагам.
— Но как ще ми помагате — горчиво се усмихна младата жена. — Вие самата имате нужда от помощ.
— От нищо нямам нужда — озъби се неочаквано девойката. — Никой не ми трябва, сама ще се оправя. А на вас, ако ви е трудно с малкото, аз ще ви помогна. Може и при него да се проявят същите болести, както при мен и моите хлапета, така че ще ви кажа какво да правите. И не ме гледайте, че съм такава страшна и необразована, вашето дете ще бъде друго. Да бяхте видели моята Натка! Тя е такава хубавица, същинска кинозвезда. И е много умна и талантлива. Вие също ще се гордеете с детето си. И недейте да мислите за нищо лошо.
— Но защо ме уговаряте толкова? — уморено попита Зоя. — Вас какво ви засяга?
— Моля ви — погледна я умолително в очите девойката, — оставете вашето бебе да се роди. Защото аз си нямам никого…
Изведнъж Зоя разбра какво иска да й каже Ира. Тя се чувства толкова самотна, че й се иска, макар и някак несръчно, да си създаде илюзия за семейство. И точно затова предлага помощта си. Защото тя и бъдещото бебе са от един баща, тоест имат кръвна връзка и значи са роднини. Зоя, майката на това бебе, също ще й бъде почти роднина. Ира така горещо мечтае семейството й да не е само от безпомощни инвалиди, за които постоянно да се грижи. Мечтае за нормален, човешки живот, иска да я търсят по телефона, да й идват на гости, а и тя да има къде да отиде за някой празник или на рожден ден. Не в болницата, а в уютно жилище. Да поднесе подарък и да седне като всички останали на празничната трапеза. Ташков беше разказал на Зоя, че негов колега се запознал с Ира, за да изпълни някаква задача и създал у нея илюзия за топли човешки взаимоотношения, но по-късно загинал. Ала дори да не беше загинал, от тази връзка нямаше да излезе нищо, защото за него тя е била просто работа. Връзка, създадена от служебна необходимост. Горкото момиче.
Зоя решително стана от пейката.
— Благодаря ви, Ира.
— За какво ми благодарите?
— За утешителните думи, за помощта, която ми предложихте. Вие сте чудесен човек. От все сърце ви желая всичко най-хубаво.
— Значи не сте променили решението си за бебето? Няма да го раждате, така ли?
— Не знам. Още нищо не знам. Извинете. Довиждане.
Тя се обърна и бързо се отправи към изхода от перона.
Глава 20
Аякс обичаше домът му да е обзаведен изискано и комфортно, с всички необходими удобства. Отдавна беше разбрал, че е излишно човек да се ядосва или дразни от нещата, които не му харесват или не са му удобни, стига само да разполага с чудесното средство, наречено пари. Парите могат да решат всеки проблем и да отстранят всяко неудобство. Ето защо той беше преустройвал и обзавеждал московския си апартамент търпеливо и с любов, по свой вкус, след което се бе заел и с вилата. Сега и двете му жилища напълно отговаряха на високите му изисквания и той се чувстваше уютно както в Москва, така и извън града. Аякс беше чудесен къщовник, нежно обичаше жена си и сина си и обожаваше майка си, която живееше постоянно в добре благоустроената вила и при която ходеше с огромно удоволствие. Майката никога не бе имала представа с какво се е занимавал приживе покойният й съпруг, както и с какво се занимава сега единственият й син, а охолството вкъщи възприемаше като доказателство, че нейното момче се е адаптирало успешно към новите икономически условия.
Като се изключи проислямският му криминален поминък, Аякс беше твърде приятен човек във всяко отношение, имаше много, много приятели и познати, а също и протежета, на които беше правил най-различни услуги и които му бяха благодарни и верни. При това негово засмяно лице и весели очи никой никога не би помислил, че този човек най-хладнокръвно издава заповеди да се убиват хора, и смята двете злочести момичета, надарени с необикновени способности, за стока, която трябва „добре да се рекламира“, за да бъде продадена изгодно.