Ташков стоеше сред тълпата жители, изразяващи общественото възмущение, и внимателно разучаваше околността. Бетонната ограда около сградата бе висока и затова в ролята на енергичен активист Александър се качи върху покрива на автобуса, докарал демонстрантите, после издигна лозунга високо над главата си. Сред кафеникаво-зелената маса от дървета, заобикалящи оградата, набитото му око току откриваше движещи се обекти. Да, охраната тук беше повече отколкото трябва. И още по-лошото е, че тя е пръсната не само по територията на сградата, но и извън нея, по склоновете на околните планини. Сериозни момчета са тия арендатори. Ако беше предприета силова акция, загубите щяха да бъдат много големи. Добре, че пусна в обращение парите на Богатов. Ако има начин да се мине без кръв и жертви, това трябва да бъде направено, независимо колко пари ще струва. Жалкото е само, че не всички шефове го разбират.
Василий Игнатиевич не излезе да изпрати посетителя. Всичко това му дойде като гръм от ясно небе. И как така изведнъж му се струпаха толкова неприятности: не стига, че Аякс заповяда след три дни да се отърват от момичето и Мирон, а на всичкото отгоре сега трябва да освобождават и сградата. От трите определени дни мина вече ден и половина, но засега не бива да се предприема нищо, експертите може да дойдат. И трябва да им се покаже живата Наташа, а не някакъв труп. Нищо, може пък до утре всичко да се оправи.
Но нещата започнаха да вземат много лош обрат. След като си замина чиновникът, демонстрантите не си тръгнаха, както очакваше Василий, а продължаваха да стоят около сградата, без да показват ни най-малкото желание да се разотидат. Дори нещо повече, когато взе да се мръква, те започнаха да разпъват палатки и да палят огньове с явното намерение да си готвят ядене. Ама тия да не смятат да нощуват тук? Идиотизъм. Василий пое дълбоко въздух и излезе на пътя.
— Граждани — високо и колкото може по-уверено каза той, — събирайте си нещата и се разотивайте по домовете си. Представителят на администрацията ме уведоми за взетото решение и аз съм съгласен с него, нищо не оспорвам. Беше ми даден срок от една седмица, за да извозя имуществото и да освободя сградата. Обещавам, че след седем дни нас вече няма да ни има тук. Вашата демонстрация е излишна, няма за какво да ме убеждавате. Решихме всички въпроси.
В отговор той чу силен рев от множество гласове, над тълпата се вдигнаха нови плакати, които Василий не бе виждал през деня: „Кацапи, вън от украинска земя!“, „Украинската земя е на украинците!“.
— Ще стоим тук, докато не се пръждосате!
— Вие сте измамници и лъжци!
— Махайте се от детския дом, той е на сираците!
— Кацап-шкембелия! Дебелогъз кацап, оял се с украински хляб!
— Измитай се оттука, докато си още цял! Заради такива като тебе ние нямаме работа!
Крясъците ставаха все по-агресивни и Василий разбра, че с мирни преговори нищо няма да постигне. Нима ще вземе да открие огън по тая тълпа? Името му фигурира във всички договори за арендата и ако някой от демонстрантите пострада, първо от него ще бъде потърсена отговорност.
— Какво искате? — високо попита той, мъчейки се да запази хладнокръвие. — Защо не си отивате?
— Ще те държим под око — чу се глас от тълпата. — Да видим как ще почнеш да си изнасяш партакешите. Ще проверяваме всички коли, за да не отмъкнеш нещо, което е собственост на детския дом. Хайде, върви да си обираш крушите.
Това вече на нищо не прилича. Значи Наташа не може да бъде изведена оттук нито жива, нито мъртва. Разбира се, той може да пуска колите, придружени от охрана, която да не позволи такава проверка, но хората му са такива, че от пръв поглед си личи националната им принадлежност. Само това липсваше, да плъзнат слухове, че в Карпатите са се настанили въоръжени чеченци. За нарушаване на секретността Аякс ще му откъсне главата.