Гуланов отново сложи телефона на бюрото.
— Сега доволни ли сте?
— Напълно — весело отговори униформеният. — Идете да си доспите, през следващите три часа няма да ви безпокоят.
Аякс се върна в килията си и легна, като подложи ръце под главата си. Операцията с методиката на Волохов беше най-интересна от всички, защото за нея хвърлила най-много усилия и време. С Валерка Волохов се знаеха от студентските години, бяха от един курс и още тогава той споделяше с него абсурдните си идеи за създаване на свръххора. Но по онова време тази дума будеше лоши асоциации и скоро Валерка започна да се изразява по-предпазливо и да говори за хора с изключителни физически и интелектуални качества. Но и на тия негови приказки се смееха не по-малко.
След като се дипломираха, двамата се разделиха, всеки пое по своя път. Волохов се занимаваше с лечебна практика и научни изследвания, а той, като голям комсомолски активист, предпочете кариерата на администратор. Слуховете за скандала на научния съвет, когато Волохов буквално е бил разгромен и оплют заедно с идеите си за радиологична корекция на плода в ранните стадии на бременността, стигнаха, разбира се, и до него, но по онова време той изобщо не мислеше за подобни неща. А преди шест години позна някогашния си колега от института в мъжа, който дойде в приюта за инвалиди да се осведоми за здравословното състояние на Галина Терехина, загубила паметта си при черепно-мозъчна травма. Именно тогава разбра, че Валерка Волохов все пак не се е отказал от своите идеи. И тогава му хрумна мисълта да се възползва от тези идеи.
Шест години къртовски труд, шест години, през които най-внимателно следяха Волохов, неговите жени и децата му. Когато Ира напусна интерната и заживя самостоятелно, той реши, че не би било зле да я държи постоянно под око. Ловко и бе подхвърлена идеята да дава стаи под наем, а по-нататък всичко бе въпрос на техника. Година по-късно в жилището й се появи и доктор Волохов, което той възприе като щастлив знак от съдбата. Всичко се уреждаше, успехът сам му се навираше в ръцете и би било глупаво да не се възползва от създалите се обстоятелства. Разбира се, операцията бе предвидена за в бъдеще и ако не беше намесата на старата Анисковец, всичко можеше да се изпипа най-прецизно, без да се избързва толкова. Но тя се намеси, дъртата му вещица, пъхаше си носа навсякъде и всичко тръгна с главата надолу. Жалко. Но какво да се прави.
Не, не се срамува от живота си, успя докрай да му се наслади. Дори пътуванията до Рим, така наречения Вечен град, му доставяха желаното и сладостно усещане за риск. А без това чувство той се задушаваше, дори му се струваше, че просто видимо започва да остарява. Е, поживя красиво. И трябва да си отиде красиво. Няма да го безпокоят още цели три часа. Това му е напълно достатъчно. Допотопните руски шерлоковци така и не се научиха да обискират както трябва. И слава богу.
Още щом чу шума на пристигащия микробус, Ташков се втурна да го посрещне. Отначало прозвучаха неизменните команди:
— Слизайте един по един!
— Оставете оръжието в микробуса!
— Ръцете на тила!
— Стреляме без предупреждение!
Той едва се сдържаше да не нахълта в колата. Но не биваше да го прави, докато в нея има макар и само един въоръжен бандит. Ето, на вратата се появи мургав мъж, който очевидно не беше европеец. Ташков разбра, че именно това е чуждестранният лекар, за когото спомена Асланбек Уциев. Значи и Наташа трябваше да е тук. След мургавия чужденец от микробуса надникна Петрович и му махна с ръка:
— Ела да вземеш момичето, Сашко!
Наташа седеше на пода. Светлината, с която прожекторите заливаха летището, беше достатъчна, за да види очите на девойката — огромни и светли, застинали от ужас. Александър се наведе и я вдигна на ръце. Беше лека като перце.
— Всичко е наред, мила — нежно й говореше той, докато я носеше към самолета, — всичко свърши. Ние дойдохме да те вземем. Ти си ми толкова умна, Наташенка, ти си чудесно момиче. Няма вече нищо страшно, всичко е наред. Всичко свърши.
— А Мирон? — мелодично като камбанка прозвуча гласчето й точно в ухото му. — Какво е станало с него?
— Кой Мирон?
— Мирон. Той се занимаваше с мен. Къде е?
— Нима с теб не се е занимавал Асланбек? — Ташков се спря и я погледна внимателно. — Да не грешиш?
— Не, не греша.
Ташков бавно продължи напред. Нещо не пасва. Нима момъкът лъже? Но не, всичко стана както той каза, докараха Наташа заедно с лекаря веднага след като дадоха възможност на Василий да говори с Аякс. Ташков вдигна глава и видя Асланбек, долепил лице до стъклото на илюминатора.