Под него Сивата козина и другите скимари заобиколиха ранения си събрат.
Борк притисна юмруци към пулсиращите си слепоочия. Събра болките, които нервната система изпращаше посредством тялото му, и ги изстреля в глъбините на честотните вълни на маймуночовеците. Атаката продължи само няколко секунди, но подейства като нажежена игла, забита в примитивните мозъци.
Скимарите се завъртяха с фучене наоколо, но не видяха врага, на когото дължаха болките си. Само Сивата козина погледна побеснял към Борк и семейството му. Тогава протегна ръка нагоре и нададе приглушено изгрухтяване, за да подтикне събратята си. Други скимари незабавно запригласяха на ритмичните му звуци, докато проехтя многогласен хор, чието мрачно звучене се издигна към отхвърлените.
Подтиквани от общата омраза, първите маймуночовеци наскачаха върху долните автомобили, за да се покатерят сръчно нагоре по останалите без стъкла рамки.
Пред лицето на новите нападатели Борк се килна изтощено назад.
— Не мога повече — прошепна той. — Ако още веднъж се свържа с някой от тези духове, ще загубя разсъдъка си. Това за вас ще е по-скоро опасно, отколкото полезно.
Цила сложи успокоително ръка на тила му и нежно прошепна:
— Добре де. Всички ние знаем, че направи каквото можа. Звучеше доста примирено, сякаш вече беше приключила с живота си. Но какво ли трябваше да отговори на това Борк, за да й вдъхне кураж? Положението им беше безнадеждно.
Въпреки това Доран и Корак се захванаха да чупят парчета от мнимите черупки от насекоми и да ги хвърлят срещу скимарите.
Единственият резултат от бомбардировката с брони, ръждясали врати и части от двигатели всъщност беше, че двама нападатели изгубиха равновесие и паднаха долу. Останалите обаче не се впечатлиха от това, ами се катереха все по-нагоре. Също и белязаният тип с изпочупените ребра се беше приближил застрашително.
— Трябва да обединим силите си, тогава може би ще успеем да отблъснем тези зверове — предложи Цила.
Борк кимна. Шансът беше незначителен, но все пак нещо по-добро, отколкото бездейно да чакат да бъдат разкъсани на парчета.
Трескаво стисна с дясната си ръка своя амулет, докато с лявата докосна рамото на Корак. Останалите членове на семейството последваха примера му. Всеки от тях докосна парчето камък на врата си, със свободната си ръка се опираше върху най-близкия си съсед, докато кръгът от мъже, жени и деца се затвори.
Заедно се концентрираха върху сияйната сила, която пламтеше в телата им. Обединиха я в огън, който търсеше път да излезе на свобода. Борк събра в едно невидимата сила, която извираше от телата им, и я запрати надолу. Там улучи капака на някаква главина, който се намираше сред натрупаната стена от железарии.
Сякаш грабната от невидима ръка, изкривената ламарина беше запратена нагоре и подобно на въртящо се фризби, полетя към оня с белязаното лице, който тъкмо се катереше по „фиат“-а. Металният отпадък се стовари с трясък в окосмения му врат.
Изненадан, белязаният отпусна хватката си от бронята, за която се държеше, и падна през два реда автомобили надолу, преди инстинктивно да се вкопчи за дръжката на отворената врата на някакво „Рено“.
Без изобщо да мисли за ужасната атака срещу себе си, незабавно се метна нагоре, за да продължи нападението си.
С голяма мъка Борк успя да вдигне във въздуха още два капака и една броня. Макар че всеки път улучваше някой скимар, не можа да задържи нападението на ордата. Най-предните маймуночовеци вече се показаха в края на първия ред коли.
Същевременно телепатичният кръг на семейството му се разпадна. Корак и Доран се изгубиха под ударите на скимарите, като същевременно и те ги заудряха с всичка сила по лицето и гърдите.
Йола, напротив, беше твърде бавна.
С писък се опитваше да се измъкне от типа с белязаното лице, тогава съществото я сграбчи за краката и я завлече в края на реда коли. Доран понечи да се притече на помощ на жена си, но не се приближи достатъчно. Още маймуночовеци се протегнаха откъм края на реда и заудряха безпомощната си жертва. Косматите им юмруци барабанеха глухо върху жената.
Йола с хъркане се килна настрана. От ъгълчето на устата й потече тънка струйка кръв. Скимарите грабнаха безжизненото тяло и го хвърлиха надолу.
— НЕ! — изръмжа Доран и поиска да се хвърли срещу зверовете. Борк и Корак го сграбчиха в последния момент за ръцете и със сила го предпазиха да не се втурне към гибелта си.
— Твърде късно е! — извика Борк на своя зет. — Тя отдавна е мъртва!
Едва сега забелязаха, че отново са сами върху планината от железни отпадъци. Скимарите се бяха оттеглили долу, за да отпразнуват триумфа си с шумно грухтене.