Тогава стигна до вожда, който продължаваше изцяло да се концентрира, за да усили още повече натиска върху черепа на Маддракс и, изглежда, изобщо не я забеляза.
Когато най-сетне нервно изви глава, беше твърде късно.
Аруула удари с разкъсания край на крака от стола и го заби в гърдите на вожда.
Точно там, където се намираше сърцето му! Бендраке с хъркане политна назад. Духовната му атака рязко спря. Втренчи объркан поглед в дървения клин, който стърчеше от горната част на тялото му. Бялата ленена одежда около прободеното място се оцвети в тъмночервено. Едва когато с все по-усилващия се кръвоизлив животът му го напускаше, изглежда, забеляза, че Аруула го е нападнала.
С луд вик, Бендраке скочи и се хвърли срещу противницата си. Макар и вече да беше на прага на смъртта, впи пръсти в раменете й и я събори на пода. Аруула инстинктивно го сграбчи за гърлото, за да го отърси от себе си, но смъртната агония вля на противника й още веднъж нечовешки сили.
Отчаяна, Аруула стисна веригата на амулета върху шията на Бендраке и я усука, за да го лиши от въздух, но вождът се бореше с неотслабващи сили и изглеждаше, че устоява на всичките й усилия. Едва след упорита борба пръстите му се свиха конвулсивно и изкривеното от лудостта лице се килна безжизнено настрана.
Сега най-сетне варварката успя да се освободи от хватката му. Тъкмо искаше да хвърли настрана разкъсаната верига, когато Маддракс дойде при нея със залитане и се строполи в обятията й. Хлипайки, прегърна своя любим, който дори с помрачения дух на скимар беше разбрал неволята й и се застъпи за нея. Сега отхвърлените нека правят с нея каквото щат. С воин като Маддракс до себе си би тръгнала щастлива към смъртта.
Борк и другите мъже всъщност нямаха вид на такива, които искат да отмъстят за смъртта на вожда си.
По лицата им no-скоро се четеше страх. Не от разгневената варварка, която, изтощена, клечеше на пода, а от нещо, което през всичките изминали седмици ги възпираше да се изправят срещу Бендраке.
Когато първите писъци от страх стигнаха до ушите им, знаеха, че са се потвърдили най-лошите им опасения.
— Скимарите! — каза със задъхване ужасеният Корак. — След смъртта на Бендраке никой вече не може да ги контролира. Ще унищожат всички ни.
През тесния процеп на прозореца Аруула погледна навън към площада, на който се разиграваха ужасни сцени. Робите навсякъде се бяха пробудили от летаргията си и сега си отмъщаваха на своите мъчители. Отхвърлените бягаха презглава наоколо, за да избегнат лапите на маймуночовеците, но някои не бяха достатъчно бързи.
Аруула успя да види как трима скимари нападнаха една жена и я убиха с голи ръце. Друг един сграбчи за краката червенокосо момче и разби главата му от стената на къщата.
Никой не се притече на помощ на изпадналите в беда хора, защото всеки се стремеше да запази първо собствения си живот. Който беше достатъчно бърз, покатерваше се на някой от покривите на къщите и изтегляше стълбата, който пък беше твърде бавен — заплащаше с живота си.
Сигурно щеше да има много повече жертви, ако маймуночовеците действаха координирано, вместо да спорят за главите на мъртвите. Аруула се озадачи защо скимарите посягаха към мозъците на жертвите си. Дали не се ръководеха от инстинкта си? Дали в главите на отхвърлените нямаше нещо, което можеше да върне мутацията им в обратна посока?
Докато варварката беше потънала в мисли, Борк грабна „Берета“-та, която беше на пода до трона на Бендраке. Отхвърленият трескаво търсеше възможност за бягство.
— Трябва да излезем на покрива и да потърсим семействата си — реши най-сетне той и започна да изправя стълбата. Доран и Корак го последваха, но последният се спря още веднъж на стъпалото и се обърна.
— Хайде, идвай де! — извика към Аруула.
Варварката беше изненадана, че той, видите ли, се е загрижил за нея, но не беше готова да остави сам изпадналия си в безсъзнание спътник. Без да обърне внимание на настояванията на Корак, сложи Маддракс в скута си. Когато отпусна ръката си от главата му, направи невероятно откритие! Мястото, където беше притиснала дланта си върху слепоочието му, отново изглеждаше нормално!
Отначало помисли, че очите й са й изиграли номер. Но нямаше никакво съмнение. От окосмена топка месо лявото му ухо си беше възвърнало първоначалната форма!
Тя отвори ръката си и погледна верижката с амулета, която беше откъснала от Бендраке.
Регресивното развитие можеше да се дължи само на амулета!
Едва сега на Аруула й направи впечатление, че камъкът в ръката й беше странно топъл на пипане и леко я гъделичкаше. Когато стисна отломъка между палеца и показалеца си, почувства ясно как вибрира без външна намеса.