Когато докосна обелиска, той завибрира по същия тайнствен начин като амулета, само че излъчваната сега сила беше многократно по-голяма. Аруула благоговейно погали топлата повърхност, но за религиозен екстаз просто нямаше време.
Маддракс имаше нужда от нея.
Заедно с Арак се нахвърлиха задъхано върху камъка, докато той с хрущене се наклони настрани. Съвместно изтърколиха стълба до края на покрива и го пуснаха надолу.
Под налетялата върху него тежест джипът подклекна със скърцане, без обаче да получи някакви сериозни повреди. Създадената за военни цели конструкция беше предвидена за далеч по-големи натоварвания.
Аруула трескаво закрепи обелиска с едно въже.
Преди отново да се метне зад волана, с джобното фенерче на Маддракс освети кратера. Черната скала, която лежеше долу в бездната, изглежда, просто поглъщаше светлинния лъч. Но и без да вижда метеорита, тя чувстваше силата, която той излъчва.
За съжаление варварката нямаше време да се занимава повече с чудноватия подарък на Меетор. Трябваше да се връща колкото е възможно по-бързо при Маддракс, преди скимарите да нападнат него и племето на Арак.
Зората потопи пуебло-строежите в яркочервена светлина като някакво мрачно предсказание за кървавия край, който очакваше отхвърлените. През цялата нощ с помощта на запалителните бомби успяваха да държат скимарите на разстояние, но накрая запасът им се стопи само до две пълни амфори.
За щастие след полунощ приматите бяха прекратили атаките си. Затова пък в мрака непрекъснато се чуваше шум от цепене и влачене, като че ли нещо приготвяха. При пукването на зората Корак пръв откри какво означаваше тази нощна активност.
Навсякъде из двора имаше големи купове камъни. Вероятно скимарите ги бяха насъбрали в околните поля и ги бяха донесли тук. Освен това се виждаха и няколко изтръгнати с корените дървета, чиито стволове биха стигнали до покривите на къщите.
На защитниците скоро им стана ясно какво означава всичко това.
Маймуночовеците възнамеряваха на дневна светлина да преминат към атака.
Борк издаде заповед жените и децата да се оттеглят в сградите. Нареди да спуснат долу и Мат, защото американският пилот, макар и да се беше върнал в съзнание, все още дремеше в летаргичен полусън. Тъй като някои жени се страхуваха от полускимаря, Корак и Доран го смъкнаха по стълбата в празната къща на Бендраке. Ако се наложеше фамилията на Борк да отстъпи позицията си на покрива, щеше да избяга долу при Маддракс и щеше да залости капака на покрива отвътре. Другите семейства щяха да направят същото в къщите си, макар че разделени, всички се намираха в капан.
Беше само въпрос на време, докато скимарите постепенно разбият капак след капак, но може би по този начин поне някои от членовете на племето щяха да успеят да оцелеят до завръщането на Аруула.
Жените и децата току-що бяха се отправили надолу, когато върху покривите се стовари градушка от камъни. Корак беше един от първите улучени. Сив отломък се стовари с глух удар в челото му и светкавично го просна на земята. Улученият, без да издаде нито звук, падна настрана и остана да лежи на покрива, без да помръдне. Около главата му се образува кървава локва, която бавно се попиваше в сухия глинен покрив. Борк от пръв поглед разбра, че зет му е мъртъв.
— Разделете се! — изръмжа той на мъжете, които инстинктивно търсеха закрила в групата.
Последваха и други камъни. Някои прехвърляха къщите, други само се стоварваха върху покривите, но непрекъснато се чуваха виковете на улучените. Не всички бяха ранени толкова тежко като Корак, но след немного време мнозина бяха ограничени в движенията си поради болезнени попадения в ръцете и краката. Въпреки това никой не избяга в сградите, защото щом се опразнеха покривите, скимарите можеха безопасно да подпрат стволовете на дърветата върху къщите и да се покатерят нагоре. Някои от отхвърлените се барикадираха зад дървените капаци на тавана, на други пък не им оставаше нищо друго, освен да се проснат на тавана и да се молят на Меетор.
— Идват! — извика един мъж, чието лице беше така изкривено от паниката, че Борк го позна едва след известно забавяне. Беше Лукар, майсторът на свирки. Сивокосият занаятчия възбудено сочеше един край на покрива, над който внезапно израснаха клони.
Доран трескаво запали една амфора и побягна към мястото, зад което беше изправено едно изтръгнато дърво. Когато стигна до края на площадката, някакъв космат череп на примат се надигаше нагоре. Зад него се блъскаха други скимари, които се катереха по ствола.
Макар че неколцина метачи на камъни го бяха взели на прицел, Доран си потърси добра позиция, преди да запрати надолу запалителната бомба. Амфората се разби от твърдата кора на дървото, след което запаленият бензин се изсипа като огнен дъжд върху нападателите.