Въздухът се изпълни с миризма на опърлено месо и горящите скимари с писъци скочиха долу.
Поради точното попадение естествената обсадна стълба стана неизползваема, защото в средната си част стволът гореше толкова буйно, че приматите не можеха да преодолеят огнената преграда.
Триумфът на Доран не продължи дълго.
Макар че пламналият бензин изпръска най-горния нападател почти до половината, вместо да скочи надолу, скимарът се изхвърли напред — направо към Доран.
Отхвърленият се опита да се отдръпне назад, но тогава крещящият маймуночовек го сграбчи за ръката и с цялата си тежест го завлече в бездната. Доран се преметна във въздуха, преди да стовари рамото си върху здраво утъпкания терен. Пронизваща болка премина през цялото му тяло, когато при силния удар се счупи ключицата му.
На Доран дори не му остана време да извика силно от болка и ето, че скимарите вече го налагаха, докато той, кървейки от безброй рани, остана да лежи в изкривена поза.
Защитниците на покрива се ужасиха, когато до тях достигнаха страховитите шумове отдолу. Чуваше се като че ли разкъсваха Доран жив.
Същевременно и по други покриви се появиха корони на дървета, по които грухтящите скимари се изсипаха на покрива. Повечето отхвърлени избягаха през люковете в таваните и ги залостиха отвътре.
— Не! — изрева Борк. — Трябва да се защитаваме, инак ще останем като плъхове в капан!
Със запалени факли, неколцина от най-храбрите мъже се приготвиха за борба. Борк трескаво запали последните две амфори и ги запрати срещу нападащите скимари. Разбитите запалителни бомби издигнаха огнена преграда, която ги предпазваше от налитащите върху покрива примати. Но агресивността на нападателите междувременно така се беше усилила, че забравиха естествения си страх от пламъците и с крясъци прескочиха горящите локви.
При вида на кръвожадните орди куражът напусна стария Лукар. В сляпата си паника изтича към задната част на къщата и скочи долу, за да избяга в околната степ. Но и тук дебнеха скимари, които веднага се нахвърлиха върху него.
Съпътстван от предсмъртните викове на майстора на свирки, Борк извади гърмящата ръка, която беше отнел от Маддракс. Трескаво се прицели в най-предния скимар, някакъв колос с кафява коса, който, побеснял от ярост, вървеше с тежки стъпки към него. Пръстът на отхвърления вече се свиваше, за да произведе смъртоносния изстрел, когато един камък го удари в ръката. Пистолетът му беше избит и с дрънчене се стовари на пода.
Въпреки кървящите кокалчета на пръстите си Борк се наведе към факлата при краката си, за да се брани до последен дъх. Но още преди да грабне огненото оръжие, колосът с кафявата коса скочи върху му и го тръшна на пода.
Въздухът излетя от дробовете му, когато се просна по гръб. Преди Борк да успее да вдигне ръката си, за да се предпази, скимарят стисна гушата му с двете си лапи и му доизкара въздуха. Борк се опита да разкъса желязната хватка на противника си, но не успя.
И ударите, които сипеше по тялото на примата, изглежда, не означаваха нищо за берсеркера1. Борк почувства как гръклянът му се смачква под обраслите с козина пръсти. Задушаването ставаше все по-забележимо. Отбранителните му движения ставаха все по-трудни, а пред очите му затанцуваха тъмни петна.
Вече чуваше далечния звук на рог, с който Меетор призоваваше своите приближени. Скоро Крахак щеше да затъмни слънцето с черните си криле и щеше да го занесе в царството на мъртвите.
За изненада на Борк все така продължаваше да е светло като ден и звукът от рог се усили.
Веднага след това хватката около шията му се отпусна. С хъркане пое свеж въздух в пламналите си дробове. Продължи само миг, докато погледът му отново се избистри. Едва тогава забеляза, че всичките маймуночовеци бяха оставили жертвите си и се затътриха към края на покрива.
Изведнъж Борк усети у себе си да се надига някакво вибриращо чувство на сила. Вече знаеше какво се е случило! Трескаво се претърколи настрана, за да се добере до място, откъдето можеше да наблюдава надолу в двора, в който, давайки силен сигнал, Аруула навлизаше с джипа.
Варварката натисна спирачката едва в последния момент и спря в средата на някаква група скимари, които плътно се притискаха към колата. Също и маймуночовеците, които се бяха покатерили на покривите, скачаха обратно в двора. Заплашително се затътриха към джипа с обелиска.
1
Берсеркер — митично скандинавско същество или воин, изпаднал в особено състояние на духа — яростен противник в битките. — Бел. прев.