Мат не се съпротивяваше на топлите тръпки, които преминаха по тялото му след съвсем близкия контакт. Имаше предостатъчно време за мрачни мисли, когато отново щеше да се отправи на път да търси оцелелите си другари. Защото едно беше сигурно: за него времето на приключения и опасности съвсем не беше свършило.