Защитните филтри на илюминаторите на „Дриймбоут“ екранираха светлината от Гаргантюа. Планетата беше гигантска, разбира се, заемаше половината от зрителното поле, но от блестящите потоци светлина, идващи от Мандъл и Амарант, тя беше избледняла до призрачна сянка. Сега Гаргантюа представляваше сфера не по-голяма от нокътя на палеца на Дариа, но на черния фон, осеян с неясни звезди, тя блестеше като скъпоценен камък в наситено оранжево и охра като висококачествен цирконий и хезонит. Бледа лента загатваше за оста на въртене на планетата, а четирите светли точки, подозрително точно подравнени с екватора, сигурно бяха спътниците на Гаргантюа. Дариа знаеше, че около планетата обикалят хиляди други големи отломки, но от това разстояние те бяха невидими. Техните пътища сигурно бяха се превърнали в чудовищна безпорядъчна плетеница след пертурбациите10 от преминаването на периастъра близко до Мандъл и Амарант.
Не хармония на сфери, а хаотично преплетени орбити. Навигацията през тях щеше да е проблем.
Тя разгледа образа и посочи с дистанционното устройство четвърт радиус встрани от планетарния терминатор11.
— Първият лъч светлина дойде точно оттам12 — Дариа затвори очи за момент, спомняйки си какво беше видяла.
Но това не бе обикновена светлина, защото тя щеше да е невидима в безвъздушното пространство. А аз видях лъча по цялата му дължина и можах да проследя неговия път чак до онази точка.
— Не е ли възможно да е дошъл много по-отдалеч… отвъд Гаргантюа?
— Не. Защото по времето, когато сребристата сфера се издигна в Космоса, прихвана кораба на Луис Ненда и неочаквано тръгна по светлинната линия, точката на зараждане на лъча се беше преместила. Когато за първи път го съгледах сферата беше точно до Гаргантюа. Единственият начин, по който може да се обясни, е, ако е дошъл от тяло в орбита около Гаргантюа.
Дариа затвори отново очи. Тя имаше леко главоболие и споменът за последните отчаяни минути преди настъпване на летния прилив я замая и дезориентира. Сигурно беше гледала твърде дълго образа на дисплея. Тя присви очи към Гаргантюа. Гигантската планета бързо се отдалечаваше от Мандъл по сложна орбита, контролирана от Мандъл и неговия звезден спътник джудже. Но засега „Дриймбоут“ се движеше по-бързо. Той я настигаше.
— Още няколко часа, Ханс — Дариа неочаквано се почувства отпусната и ленива. — Само още няколко часа и ще започнем да виждаме всички малки спътници. Ще добием престава къде отиваме, нали? — тя беше смутена от собствените си думи и от странното звучене на собствения си глас. — Къде всъщност отиваме? Аз не зная.
Ханс Ребка не отговори. Тя положи голямо усилие и се обърна към него, за да открие, че той изобщо не я гледа. Гледаше към Д’жмерлиа и Калик.
— Още спят — каза той.
— Да. Още спят — Дариа се усмихна. — Спокойно, Ханс, няма да ви се хвърля.
Той се изправи и провеси крака от койката. Лицето му беше по-червено от обикновено, белегът, който тръгваше от лявото му слепоочие и стигаше до челюстта, изпъкваше по-ясно.
— Нещо не е наред. Калик никога не спи повече от половин час. Стойте тук.
Тя гледаше как той забърза към централното контролно табло на „Дриймбоут“, разглежда го и високо изругава. После се пресегна, чу се бръмченето на кондиционерите и Дариа неочаквано почувства хладен повей в лицето си. Тя промърмори недоволно. Ребка не обърна внимание на протеста и. Беше се надвесил над неподвижните тела на Д’жмерлиа и Калик, после се приближи отново към нея.
— Как се чувствате? Хайде, изправете се.
Дариа седна. Хладният въздух напълно я разсъни.
— Добре. Нещо не е наред ли?
— Атмосферата. При излитане от Куейк корабът е бил лошо ударен. Нещо е откъснато от него. Временно блокирах автоматиката. Докато разберем какво се е случило, ще преминем на ръчно управление.
За първи път тя осезателно почувства, че той изпитва желание към нея.
— Добре ли сте? А Калик и Д’жмерлиа?
— Добре сме, всички сме добре. Намираме се в пълна безопасност. Но не бяхме. Може би Д’жмерлиа и Калик могат да дишат онова, което получавахме преди минути — те са издръжливи на лош въздух, но вие и аз не бихме могли. Въглеродният окис беше прекалено много. Още половин час в такава атмосфера и щяхме да сме мъртви.
Мъртви! Дариа почувства как през тялото й преминаха студени тръпки, които нямаха нищо общо с хладния полъх в кабината. Изправени пред смъртта по време на летния прилив, опасността за всички тях беше очевидна, но тя можеше да дойде и по други пътища, без да им определи среща или да оповести присъствието си, да се промъкне незабелязано и да ги отнесе със себе, когато най-малко я очакват…
10
Малко отклонение в движението на небесно тяло, предизвикано от привличане на друго тяло. —