Ненда се измъкна и забута заедно с другите. Всички бяха там, с изключение на Джулиъс Грейвс и Е. К. Тали. Застанал между Атвар Х’сиал и Бърди Кили, Ненда подпря с рамо тялото на зардалуто. Кили му кимна. Ненда отвърна на поздрава и се напъна да избутат Холдър.
След четири силни напъна Ребка извика:
— Отдръпнете се! Търкаля се.
Ненда зърна едно огромно замъглено око с тежък клепач да се отваря на по-малко от една стъпка от лицето му. После последното зардалу се затъркаля все по-бързо и по-бързо към тъмния вихър. Голямото тяло навлезе във въртящата се сингулярност и изчезна.
— Свърши се — това беше ликуващият феромонен коментар на Атвар Х’сиал, която се изправяше. — Стана точно както го планирахме. И въпреки това вие не изглеждате много доволен.
Ненда се наведе, потърка с изтръпнала ръка изтръпналия си крак, гръб и средна част на тялото.
— Добре се справихме. Но аз си обещах да пробода в сърцето Холдър… Лично. Нямах този шанс.
— Според мен вие може би видяхте толкова много от Холдър, колкото никое разумно същество не би желало да види — в ушите на Ненда прозвуча сикропеанска версия на хумор. Атвар Х’сиал се чувстваше чудесно. — При дадените обстоятелства извадихме голям късмет. Моето мнение за зардалу като бойна сила е много голямо. Ако ги бяхме срещнали при други обстоятелства, когато не са дезориентирани от прекараното в камерите за стазис време и не са объркани относно мястото… Признавам, че съм щастлива и не желая повече да ги виждам. Поразяващата сила на онези пипала е просто невероятна.
— Те хванаха Тали! Къде е той?
Атвар Х’сиал посочи с ръка. Останките от тялото на Е. К. Тали бяха до една стена на двайсет метра. Дариа Ланг и Ханс Ребка забързаха назад по коридора към него. Бърди Кили вече беше там.
— Мъртъв е — каза Кили.
Дариа Ланг коленичи, вдигна внимателно в две ръце разбития череп на Тали и го повика:
— Тали! Тали, чувате ли ме?
Торсът без крайници потрепери. Главата кимна един милиметър, едно насинено око леко се отвори и откри синя зеница.
— Чувам ви — от посинелите устни думите прозвучаха като шепот. — Мога ли да говоря?
— За Бога, Тали, разбира се — Дариа се наведе по-близо. — Тали, справихме се. Зардалу са прогонени, всичките са във вихъра. Но ние не можем да ти помогнем. Съжалявам. Нямаме медицинска апаратура.
— Зная. Не се безпокойте. Друго тяло… Там на Персефон… Чакайте. Още няколко секунди и с това тяло е свършено — насиненото око широко се отвори и се огледа. Трупът се опита да помръдне. — Дариа Ланг, Ханс Ребка, Бърди Кили, имам една последна молба. Изключете ме. Разбрахте ли? Една седмица без сензорен вход… подобно на трилиони години за хората. Разбрахте ли? Моля ви. Изключете ме.
— Аз ще ви изключа — Бърди Кили коленичи до него. — Как?
— С ключа. В основата на мозъка.
— Ще го намеря. Обещавам. И когато го включат отново, вие ще сте в новото си тяло. Лично ще се погрижа.
По откритото лице на Тали се появи нещо като лека усмивка. Инженерите не го бяха конструирали много добре. Ефектът беше ужасен.
— Благодаря ви. Сбогом — разбитата глава се повдигна. — Това е странна мисъл за мен, но… ще ми липсвате. Всеки един от вас.
Тялото на Е. К. Тали трепна и издъхна. Бърди Кили бръкна в черепната кухина, извади мозъка и го изключи, после коленичи унило. Беше нелогично — това беше само временна загуба на компютърна апаратура, но…
„Ще ми липсвате.“
Хората около Тали замълчаха в знак на почит.
Настъпилата тишина бе нарушена от Джулиъс Грейвс, който се клатушкаше към тях откъм далечния край на коридора, където беше го пуснала Атвар Х’сиал. През изминалите няколко минути той вървеше слепешком покрай стените. Напразно викаше имената на другите. Те бяха заети с по-важно нещо. Той следваше звуците на техните гласове. И точно когато изглежда се приближи, млъкнаха.
Луис Ненда отиде при него.
— Хайде, съветнико, бебчетата си отидоха. Всичко свърши. Можете да се присъедините към компанията.
Грейвс го погледна с незрящите си очи, но не видя нищо.
— Луис Ненда? Мисля, че ви дължа едно извинение. Всички ви дължим. Вие планирахте това, нали?
— Не само аз. Аз и Ат, и Ланг, и Ребка. Всички.
— Но вие имахте най-опасната роля… Вие трябваше да ги примамите в капана. Тази история, която разказахте на зардалу, че ще им посочите сигурен път за измъкване. Това беше глупост, нали?
При споменаването на зардалу Ненда потри изтръпналия си гръб и гърди.
— Не зная точно дали беше глупост. Важното е, че те попаднаха във вихъра и се махнаха оттук. Може би ще пристигнат благополучно.