— А може би?
— А може би вече се печат в ада. Надявам се да е така. Стойте неподвижно — Ненда се пресегна и повдигна клепачите на Грейвс. Той гледа няколко секунди замъглените сини очи. — Не ми харесва как изглеждат. Опитах се да ви предупредя за избухването. Не смеех да извикам много силно, за да не чуят зардалу. Сигурно сте гледали право в него, когато избухна. Мисля, че зрението ви няма да се възстанови.
Грейвс махна нетърпеливо с ръка.
— Това е подробност. На Миранда за по-малко от ден ще имам нови очи. Кажете ми важните неща. Има ли някой от нашата група убит?
— Е. К. Тали. Спасихме мозъка му. Никой друг. Извадихме късмет.
— Добре. Това опростява нещата. Няма да губим време за лечение — Грейвс хвана ръката на Ненда. — Трябва да действаме бързо. Имаме задача с най-висок приоритет. Тъй като аз не мога да виждам… щом стане възможно, някой от вас… трябва да ми уреди среща.
Ненда го погледна раздразнено. Само преди минути зардалу бяха прогонени, а Грейвс отново влизаше в ролята си на шеф.
Той изпита отново по-раншното си желание да бутне съветника надолу по склона във вихъра. Това щеше да направи живота им много по-прост.
— Среща? С кого?
— С кой друг? — Грейвс стисна по-силно ръката на Ненда и го поведе напред. — С кой друг, ако не с Посредника?
Глава 26
През следващите двайсет и четири часа Джулиъс Грейвс научи онова, което Ханс Ребка и Дариа Ланг отдавна бяха разбрали — че Посредника има дневен ред и свое собствено разписание. Той нямаше намерение да се яви, само защото някой си желае да говори с него. Трябваше да почакат, когато на него му е удобно, а логиката на неговото удобство не можеше да се предвиди.
С известни изключения, другите оцелели приеха това ограничение. Те се концентрираха — върху яденето, пиенето и почивката — имаха нужда и от трите. Но Луис Ненда се луташе насам-натам, мърморейки, че да те наричат герой било по-лошо, отколкото да те наричат престъпник. Слепият и страдащ от безсъние Грейвс избра да последва примера му, обикаляйки из вътрешността на артефакта с Д’жмерлиа като негови очи и уши. Те бързо потвърдиха теорията на Дариа Ланг, че артефактът Серенити е гигантски, равен по обем и жизнено пространство на биосферите на дузина светове, но ако не се усвои умението на Посредника за преминаване през стени и подове, само малка част от него може да бъде опозната.
На Грейвс му липсваше това умение. С напредването на времето неговото вълнение нарастваше. Накрая той се върна в главната зала и все още неспокоен, се присъедини към останалите.
— Какво е това, което е толкова важно? — попита Бърди Кили. Той беше станал доверено лице на Грейвс, както и официален пазител на мозъка на Е. К. Тали, който носеше внимателно като човек, държащ в ръце неексплодирала бомба. — Тали не страда. Всъщност той не изпитва изобщо нищо. Сигурно е чудесно да можеш да се изключиш, когато положението стане гадно — Бърди усети незрящия поглед на Грейвс. — Във всеки случай с напускането на зардалу това място е достатъчно безопасно. Хайде, съветник, горе главата.
— Аз не се безпокоя за Тали. Не се безпокоя и за нас — Грейвс се спря замислено до една голяма камера за стазис на зардалу. — Безпокойството ми идва от това — той почука по камерата. — И онова, което е било вътре.
— От зардалу? Всички са мъртви.
— Мъртви? Можете ли да го докажете? — Грейвс затвори слепите си очи и се отпусна тежко, дишайки през устата. Както обикновено, когато говореше с Бърди, всичките му въпроси изглеждаха риторични.
— Аз зная, че те влязоха във вихъра — продължи Грейвс точно когато Кили се чудеше дали съветникът не е заспал. — Но кой може да каже, че наистина са мъртви? Професор Ланг е сигурна, че вихърът е част от транспортна система. Тя казва, че Посредника го е потвърдил или най-малкото не го е отрекъл. Транспортните системи не са конструирани така, че да убиват пътниците си. Да предположим, че зардалу са транспортирани безопасно… и пътуването им е свършило някъде в спиралния ръкав?
— Да предположим? — Бърди изсумтя. — Много важно! Те са изчезнали Бог знае колко отдавна, преди единайсет хиляди години или нещо такова и са оцелели само няколко. Аз не се страхувам от зардалу — „не и когато са мъртви или са на трийсет хиляди светлинни години от мен“, каза той на себе си. — Не виждам как до два дни могат да ни сторят нещо.
— Не от това се безпокоя! — тонът на Грейвс включваше „проклет идиот“, макар да не го изрече с думи. — Безпокоя се за тяхното проследяване. Ако този вихър е нещо като точка за преход от мрежата Боуз, следата на прехода намалява експоненциално с времето. Днес ние можем да открием къде точно са отишли. Утре ще бъде малко по-трудно. След седмица това ще бъде много трудна задача, а след месец — невъзможна, независимо с каква техника разполагаме. Зардалу може да са отишли някъде, където никой не е в състояние да ги намери. Какво ще кажете на това?