— Действайте — на лицето на Ханс Ребка се появи лека усмивка. — Опитайте с вашия подход.
— Добре — Ненда отиде и застана пред Посредника. — Процедурата по избора не е завършила, казвате вие. Приемам. Но зардалу отпаднаха от нея, така че тя ще бъде само между два вида: сикропеанци и хора. Така ли е?
— Заключението ви е правилно.
— И няма значение колко хора и сикропеанци ще се борят, нали? Вие нямахте нищо против да ни оставите да се справим с четиринайсет зардалу, макар че имаше само шепа хора и две извънземни.
— Според нашия опит бройката рядко е решаващ фактор.
— Съвсем вярно. Значи изборът може да се извърши, ако има само по един от всеки вид… Един човек и един сикропеанка?
— Напълно законно.
— Добре, тогава. В такъв случай какъв е смисълът да държим цялата тази банда? Нека останат само двама от нас, другите да си вървят. Аз и Атвар Х’сиал. Ние ще се бием помежду си.
— Не! — Грейвс енергично поклати глава. — Това е жертва, която няма да приема от никого. Да ви оставим тук, а останалите от нас се завърнат безопасно, би било…
— Хей, какво имате предвид, като казвате безопасно? За мен и за Ат връщането е различно от това за останалите от вас. Вижте какво ще се случи с нас, когато се върнем. Ние сме обвинени в сериозни престъпления и в мига, в който пристигнем в цивилизования свят, ще бъдем хвърлени в затвора или ще ни изтрият мозъците. Не е много приятно.
— Аз съм лицето, което повдигна тези обвинения — на мършавото лице на Грейвс беше изписана болка. — Аз ще подам молба обвинението да бъде снето. След онова, което направихте двамата с Атвар Х’сиал, за да ни спасите от зардалу…
— Вие можете да подадете молба, добре, но това ще ни спаси ли от бесилката? Едва ли. На мен ми се струва, че ние с Ат наистина не сме много по-зле тук, отколкото там. За останалите от вас нещата са съвсем различни. Вие трябва да се върнете у дома и да напишете вашите отчети за всичко, което се случи. Да преследвате зардалу също, ако има време, и те не са се скрили вдън земя. Но аз… — той вдигна рамене.
Главата-цвете кимна.
— Вашите препирни са без значение за моето решение. Предложението, което направихте обаче е приемливо. Ако останат един човек и една сикропеанка, за да завърши процесът на избор, другите могат да се върнат на спиралния ръкав, на последната точка, от която сте отпътували или на всяко друго място. Ако желаете, можете да отидете дори на мястото, където са отишли зардалу… стига там да има условия за живот.
— Не, благодаря — Ребка преустанови дискусията точно когато Грейвс се канеше отново да започне. — Преди да започнем преследването, трябва да предупредим други хора. Ще се върнем някъде, където е безопасно.
Той се обърна към Луис Ненда.
— Колкото до вас… досега не ми е било трудно да намеря какво да кажа. Този път не е така. Единственото, за което мога да се сетя, е, благодарност… От всички нас. И предайте тази благодарност и на Атвар Х’сиал.
Ненда се усмихна.
— Ще й предам след минута. Най-напред трябва да обясня на Ат какво е приела доброволно да направи.
Грейвс го гледаше с невиждащи очи.
— Шегувате се, нали? Атвар Х’сиал вече е дала съгласието си за вашето предложение!
— Разбира се, че се шегувам — Ненда се обърна небрежно настрани. — Не се безпокойте за това. Няма никакъв проблем.
Калик излезе напред.
— Значи се уговорихме. А Атвар Х’сиал, Луис Ненда и техните верни слуги, Калик и Д’жмерлиа, остават. Другите се връщат.
— Почакай! — Ненда вдигна глава. — Не съм казвал такова нещо — той погледна към Посредника и Ханс Ребка. — Ако не възразявате, Ат, аз, Д’жмерлиа и Калик трябва да си поговорим насаме. Само пет минути.
Той веднага подкара другите трима навън от залата, без да чака съгласие.
— Ти виждаш, Калик — отидоха в една по-малка зала, откъдето другите не можеха да чуят разговора, и Ненда заговори с необичайно тих глас: — Ти трябва да разбереш положението. Сега нещата са различни. Не такива, каквито бяха през добрите стари дни, преди да отидем на Куейк. Промениха се. И ти се промени, ти и Д’жмерлиа. Аз превеждах на Атвар Х’сиал докато вървяхме, и тя напълно се съгласи с мен. Няма да е справедливо да бъдете повече роби… никой от вас.
— Но господарю Ненда, ние желаем да сме роби! Д’жмерлиа и аз, ние ви последвахме от Опал само за да можем да сме с вас и отново да ви служим.
— Зная. Не мисли, че аз и Ат не го оценяваме — Ненда се просълзи. — Но това няма да помогне, Калик. Не и сега. След като ви оставихме на Куейк, вие сами решавахте какво да правите. Вие преценявахте, грижехте се сами за себе си. Опитахте вкуса на независимостта. Постигнахте независимост…