Всеки гледаше в другия, докато Ханс Ребка не излезе напред.
— Сигурно аз. Готов съм.
Един по един другите се наредиха в редица зад него: Бърди Кили, следван от Д’жмерлиа, Калик и Джулиъс Грейвс. Дариа Ланг застана последна, все още загледана към загадъчните творения на Строителите. До редицата стеснително, сякаш неуверени в своя принос за заминаването на другите стояха Атвар Х’сиал и Луис Ненда.
— Вие можете да продължите — Посредника отиде до края на редицата.
— Благодаря — Ребка се обърна и огледа един подир друг останалите. — Не мисля, че е време за речи, така че ще ви кажа само довиждане. Зная, че сте щастливи да се завърнете у дома — очите му попаднаха на Луис Ненда. — Исках и вие да дойдете с нас. Кажете на Атвар Х’сиал, че дължим и на двама ви специални благодарности. Кажете й, че не зная какво сте направили на Куейк, но що се отнася до мен, онова, което направихте тук, за да ни спасите от зардалу и жертвата, която правите сега, като оставате, напълно ви оневинява. Надявам се да ви видя отново в спиралния ръкав.
Ненда махна снизходително с ръка.
— Ох, ние не се нуждаем от благодарности. Аз и Ат ще се оправим. Вървете, капитане. И късмет.
Ребка кимна и стъпи на спускащата се към тунела рампа. Другите го гледаха как се отдалечава, навежда се назад и запазва равновесие. Косата и дрехите му започнаха да се ветреят, стъпката му се забави. След двайсет метра той спря и те чуха гласът му да достига до тях, странно изкривен.
— Това е точката, от която няма връщане. Още два метра и няма да имам друг избор, освен да вървя — той се обърна и помаха с ръка. — Ще ви срещна на другия край. Безопасно и приятно пътуване на всички!
Той направи две бавни крачки и се озова повлечен от нова сила. Ребка падна напред към рампата. Чу се ахване, шум от издишан насила въздух, и потреперване, отразено от стените на тунела.
Другите погледнаха надолу към въртящата се сингулярност. Ребка беше изчезнал.
— Можете да продължите — каза Посредника.
— Да — тихо каза Бърди Кили. — Мога да продължа. Но мога и да не продължа. Той притискаше до гърдите си грубата сфера на мозъка на Е. К. Тали като свещена реликва. „Хайде, Бърди. От седмици повтаряш, че искаш да се върнеш у дома. Хайде, направи го. Крака, тръгвайте!“
Луис Ненда го потупа по рамото и Бърди направи първата колеблива стъпка към тунела. Цялата редица го последва като в бавна процесия.
— Един по един — предупреди ги Посредника.
Бърди вървеше напред и мърмореше. По средата на тунела той стигна до някакво решение и се затича. Когато достигна преходната зона и отново се почувства повея на изместения въздух, той извика.
Д’жмерлиа и Калик се опитаха да спрат при Луис Ненда и Атвар Х’сиал, но сикропеанката им махна да продължат.
— Правилно — каза Ненда. — Продължавай да вървиш, Калик, не задържай редицата. И не се тревожи за нас. Върни се в спиралния ръкав.
— Както заповядате. Сбогом, любими господарю — гледащите назад очи на тъмната глава на хименопта през целия път наблюдаваха Ненда до точката, където беше подета от полето на вихъра. Калик изчезна в тишина, последван секунди след това от треперещия Д’жмерлиа.
Джулиъс Грейвс отказа да бъда пришпорван. Той спря пред Луис Ненда и поклати глава.
— Късмет. Ако успеете да се върнете можете да сте сигурни в едно нещо. Каквото и да сте направили по време на летния прилив на Куейк, обвиненията срещу вас и Атвар Х’сиал ще бъдат снети. Моля, погрижете се и тя също да го знае.
— Оценявам великодушието ви, съветнико — Ненда енергично разтърси ръката на Грейвс. — Ще й кажа. И не се тревожете за нас. Ще се справим.
— Вие сте много смел — сините като мъгла очи гледаха, без да виждат тъмните очи на Ненда. — Вие направихте да се чувствам горд, че съм човек — Грейвс докосна с ръка предната лапа на Атвар Х’сиал и стъпи върху рампата.
След секунди той изчезна. Дариа Ланг остана сама с Луис Ненда и Атвар Х’сиал. Тя хвана Ненда за ръка.
— Присъединявам се към казаното от Джулиъс Грейвс. Не ме интересува дали сте бил престъпник, преди да дойдете на Опал, важно е какъв сте сега. Хората се променят, нали?
Той вдигна рамене.
— Предполагам… когато имат причина. А може би аз имах най-добрата причина.
— Зардалу?
— Не — той отказа да срещне очите й. Гласът му беше нежен. — Нищо толкова екзотично. Съвсем проста причина. Вие знаете какво казват за любовта и всичките му там глупости… Но вие трябва да се върнете и аз не бива да говоря така.