Тези лоши ефекти не са, трябва да отбележа, последица от различното минало и произход. Наистина установих, че подобни увреждания са обичайни между местните. И вместо да бъдат озадачени от тези си алогични дейности, те ги препоръчват на други — безсрамно, като често се хвалят с това.
Четвърто: Твърди се, че централните банки съдържат идиоматични изрази на всички писмени и разговорни езикови средства за общуване в спиралния ръкав.
Това не може да е вярно поради следната причина: при моето пристигане на Опал се срещнах с един човек, мъж, който се представи като комисар Бърди Кили. Той ме информира, че от имената, дадени ми за възможни контакти, всички хора, освен един вероятно са или мъртви, или са заминали да изследват други части на системата Мандъл. Единствено изключение е съветникът Джулиъс Грейвс, с когото ще се срещна след няколко часа. Беше добре да го зная и аз му го казах.
Не изпитах никаква трудност да разбера всяка дума от разговора с комисаря Кили. Разбира се, нямах основание да допусна, че последните езикови промени на Опал могат да попречат на комуникацията помежду ни.
След една среща, продължила по-малко от двайсет минути комисарят ми каза, че имал друга такава. Тръгнах си. Едва бях излязъл от стаята и той заговори, вероятно на себе си. Сигурно е смятал, че съм достатъчно далеч и не мога да го чуя, но аз съм направен от първокачествен генетичен материал и моят слух е по-чувствителен от този на повечето хора.
„Е, господин Е. К. Тали — каза той. — Сега мога наистина да говоря.
Да бърборя каквото си искам. Ти си смешен паток, нямаш грешка. Чудя се защо долетя.“
„Паток“ е наименованието на птица, пренесена от Земята, която живее безпроблемно на Опал. Очевидно човешкото същество не е патка, нито пък човек прилича на патка. И тъй като аз приличам на човек, не мога да бъда сбъркан с патка. Не е лесно да се разбере как комисарят Бърди Кили е могъл да направи такава грешка, освен ако самите езикови банки не съдържат грешки.
Тези въпроси изискват самонаблюдение.
Глава 5
Във Вселената съществуват само крайности. Или чудовищни гравитационни полета, или почти пълна липса на гравитация; невероятен студ или такава топлина, че твърди и течни тела не могат да съществуват; многомилионно атмосферно налягане или почти абсолютен вакуум.
Лед или огън. Древната алтернатива, за която хората са се досещали много преди Експанзията.
Изключение правят планетите — неутрална зона между слънцата и космоса, тънка разделителна повърхност, където могат да съществуват умерени температури и налягания, както и гравитационни полета. И ако това са аномалии, тогава планетите с условия за живот са още по-редки — нулева подсистема в тази система от странности?
И къде в тази напълно непривична среда е подходящо за хора?
— Искате ли да споделите мислите си? — гласът на Ханс Ребка прекъсна мрачните размишления на Дариа.
Тя се усмихна, но продължи да мълчи. Гледаше през илюминатора на „Съмър Дриймбоут“, с глава — изпълнена с неудовлетворителното настояще и далечните мечти от Сентинел Гейт. Беше на 800 светлинни години от дома. Вместо Сентинел — Гаргантюа, голяма колкото по време на летния прилив и далеч по-доминираща, изпълваше небето. „Окото“, задимен вихър от газове, беше достатъчно широко да погълне дузина човешки светове.
— Искате да ми помогнете?
— Сама не бихте могла да си помогнете — Ханс Ребка кимна с глава към контролното табло.
— Те няма да ме допуснат до него. Мисля, че на Калик му доставя удоволствие.
Беше приятно да знаеш, че някой го прави. Влизането в орбита около Гаргантюа беше депресирало силно Дариа — да дойде толкова далеч с такива неясни цели и да не намери нищо, което да посочи и да каже: „Там! Там е то. Точно това се надявах да намеря.“
Всъщност намериха онова, което тя трябваше да очаква. Планета, достатъчно голяма, за да бъде пред прага на ядрен синтез, недостъпна за човека, поради нейната плътност, отровна атмосфера и гигантско гравитационно поле. Танцуващо постоянно присъствие на Гаргантюа бяха четирите големи спътника със своите собствени атмосфери и океани, но въздухът на тях беше главно от азот плюс остър фотохимичен смог от етан и циановодород, а океаните — втечнен етан и метан. Повърхността на спътниците, неотдавна нагрети от приближаването на Мандъл и Амарант, изстиваха към обичайната температура от няколкостотин градуса под точката на замръзване.