Ако имаше вероятност да намерят нещо, това щеше да е на някой от по-малките спътници, лишени от атмосфера. Калик и Д’жмерлиа търпеливо ги идентифицираха и определяха тяхното местоположение за евентуално връщане в бъдеще. Беше невъзможно преплетените орбити да се проследят зрително; дори за компютъра на „Дриймбоут“ задачата беше трудна. Най-сетне екипът щеше да разгледа „нещо интересно“ по неясните критерии на Дариа.
— Колко идентифицираха? — Дариа не беше сигурна дали желае да чуе отговора. Докато си проправяха път през по-големите отломки, тя нямаше представа какво трябва да правят по-нататък, за да не се изправят пред нерадостната възможност да се върнат с празни ръце на Добел.
Ханс Ребка вдигна рамене, но Д’жмерлиа беше чул въпроса. Лимоненожълтите очи се завъртяха на късите си очни стълбчета.
— Четиридесет и осем.
Той продължи с отговор на незададения въпрос.
— До този момент нищо не намерихме. Няма дори изгледи за залежи на полезни изкопаеми.
„Разбира се, че не сте намерили. Не ставай глупав, Д’жмерлиа. Това е част от Фемъс Съркъл, забрави ли? Бедна на метали, бедна на минерали, бедна на всичко. При колонизирането и е била изследвана основно за метали и минерали. Ако е имало нещо ценно, още преди столетието е било извлечено и отнесено.“
Дариа успя да го премълчи. Тя разбра, че я е яд на всичко. Почувства се виновна. Двете извънземни вършеха цялата работа, а тя бездействаше, наблюдаваше ги и се оплакваше.
— Още колко остават за записване, Д’жмерлиа?
— Най-малко стотина. Всеки път, когато погледнем по-внимателно, откриваме малки тела. И всяко представлява задача, отнемаща време. Проблемът е в елементите на орбитите… трябва дълго да ги наблюдаваме, преди да можем точно да ги определим. А ни е необходима голяма точност, тъй като отломките се движат. Трябва да сме сигурни, че не сме изпуснали някоя или че сме я записали два пъти. Старите каталози ни помагат, но последните пертурбации ги правят ненадеждни.
— В такъв случай вероятно ще останем тук по-дълго… най-малко няколко дни. Какво мислите, Ханс? Може би трябва да изберем някой планетоид13, на който да се разположим, докато свърши разузнаването. Имаме космически костюми. Най-малкото ще можем да се протегнем нашироко за час-два, без да си пречим.
— Вече имаме един… к-кандидат за такова място — Калик също слушаше и наблюдаваше. Нейната човешка реч беше почти безупречна, но при моменти на възбуда й изневеряваше. — Отбелязахме го още когато го… в-в-видяхме. Д’жмерлиа?
Ло’фтианецът кимна.
— Имаше го и в стария каталог. Идентифициран е като Дрейфъс-27. Навремето една изследователска експедиция го е използвала като база за операциите си. Там трябва да има тунели, може би дори херметическа камера. От орбитата ни в момента можем да стигнем до него с минимален разход на енергия. Искате ли да видите вкараното в паметта описание?
Дариа веднага прие предложението на Д’жмерлиа. Тя си даваше сметка, че това можеше да смути извънземните, но не съжаляваше. Движение, бързина, активност — това й беше необходимо в момента, макар това да беше така безполезно, както самото приспособяване на голо парче скала за дом на хора и извънземни за няколко дни.
Проучването отблизо на Дрейфъс-27 потвърди данните от дистанционните сензори на „Съмър Дриймбоут“. Планетоидът беше тъмно тяло покрито с кратери само десет километра в диаметър, обикалящо по ниска орбита около Гаргантюа. Преди хиляда години следи от никел и желязо във външните слоеве на Дрейфъс-27 подмамило изследователите да сондират вътрешността. Еднометровата покривка от чакъл и отпадъци върху неравната повърхност на планетоида показваха, че не са намерени залежи, заслужаващи преработка, но автоматичната сондажна техника на миньорите продължила да работи. Тя прокопавала тунели, дълбала шахти, правила сондажи, докато вътрешността на планетоида не станала на решето от коридори и камери.
Без въздух и голяма гравитация тези тунели останали непроменени от деня, когато били изоставени. Новопристигналите можели да прочетат разочарованието на миньорите в купищата отломки и полузавършени жилища. Изследователите започнали с големи надежди, достойни да планират създаването на постоянна база, подходяща за големи миннодобивни операции. Тези надежди постепенно се изпарили. Един ден те просто захвърлили всички инструменти и си заминали. Но макар да спрели по средата работата, условията за живот на Дрейфъс-27 бяха повече от достатъчни за краткосрочните нужди на екипажа на „Дриймбоут“.
— Запечатай я и ще стане — каза Дариа. Пет метра под повърхността тя и Д’жмерлиа бяха се натъкнали на празна цилиндрична дупка с тесен вход. Бяха проверили стените, за да са сигурни, че ще издържат налягане една атмосфера.