— Топлинната изолация не е мръднала. Да се върнем горе. Ще напомпаме въздух тук и тогава ще отворим костюмите си. Ще бъде чудесно.
Дариа се огледа. Дупката беше очистена от отломки от скалата, но при всеки допир и вибрация от стените се сипеше прах.
„Ужасно? — помисли си тя. — Боже мой, колко ниско съм паднала. Преди два месеца бих се ужасила от идеята да прекарам десет минути на такова място, а сега с нетърпение очаквам да се настаня.“
Д’жмерлиа вече се чувстваше като у дома си. Ло’фтианците бяха раса, живееща на родната си планета в дупки, които образуваха огромни, свързани помежду си лабиринти. Той притичваше възбуден от един коридор в друг. Д’жмерлиа кимна с глава и тръгна нагоре, без да усеща слабия гравитационен градиент.
По-малко подвижна при свободно падане, Дариа изостана далеч зад него. Когато стигна близо до повърхността, тя с изненада откри, че входът на тунела е осветен отвън. Дрейфъс-27 се въртеше бавно около оста си с период малко повече от един час. Преди да слязат във вътрешността на планетоида, Гаргантюа беше изпълнила небето над входния тунел; сега шахтата беше осветена в горния си край от отслабващата зимна слънчева светлина на Мандъл.
Корабът стоеше, където го бяха оставили, кацнал на сто метра над повърхността. Дариа хвана дебелото въже и с лекота се изкатери по него. Когато се изкачи горе, Д’жмерлиа беше още в малкия шлюз за излизане на открито и тя трябваше да чака навън, докато завърши цикъла по отваряне на шлюза. Оттам тя виждаше по-голямата част от неправилното полукълбо на Дрейфъс-27. От разпръснатите скални отломки на слабата светлина повърхността приличаше повече на пустиня. Острите контури между светло и тъмно почти не се омекотяваха от микроскопичните частици прах и ледени кристали, раздвижени от кацането на „Съмър Дриймбоут“. Около Гаргантюа имаше стотици отломки, всичките с големина вероятно подобни на тази. Загубила ли си беше ума, за да си представя, че тайните на изчезналите Строители могат да бъдат скрити в такава пустиня?
Ханс Ребка още стоеше до шлюза, когато тя излезе от него. Дариа включи костюма си на пълна двустранна прозрачност и изчака няколко секунди да влезе в режим.
— Д’жмерлиа казва, че сте намерили нещо добро — почна Ребка. — Той е истински въодушевен.
— Мисля, че са някакви дупки… лабиринт от тунели. На него му хареса. Предполагам, че се чувства като у дома му. Погледнете ги.
Д’жмерлиа беше отишъл при контролното табло на кораба, където Калик седеше, изпружил крака както го беше оставила Дариа, когато беше излязла от кораба. През последните няколко дни хименоптът неотлъчно стоеше до таблото и старателно проследяваше и наблюдаваше малките спътници на Гаргантюа. Ло’фтианецът и хименоптът развълнувано разговаряха на езика на Калик с цъкания и подсвирквания, които нито Дариа, нито Ханс владееха. Подсвиркванията и цъканията стана по-силни и по-припрени, докато накрая Дариа каза:
— Хей, престанете с този шум, проглушихте ни ушите! — после се обърна към Ребка и добави: — Определено не видях вътре нищо чак толкова вълнуващо.
Той кимна.
— Какво става с тях? Д’жмерлиа! Калик! По-тихо.
Д’жмерлиа издаде едно последно оглушително изсвирване, после се обърна към хората.
— Извинения, искрени извинения. Но Калик има чудесни новини. Тя е уловила сигнали, преди две минути… от „Хев-ит-ол“.
— Корабът на Луис Ненда? Не мога да повярвам! — Ребка прекоси каютата и отиде до контролното табло. — Дариа каза, че е излетял от Куейк с огромно ускорение. Сигналната апаратура вътре в кораба сигурно се е потрошила.
Гладката черна глава на хименопта се обърна към хората.
— Не е тт-така. Улових определен сс-сигнал, макар и много слаб.
— Искаш да кажеш, че „Хев-ит-ол“ е там, но е в беда?
— Не непременно в беда. Това не е сигнал за бедствие, предназначен е само да подпомогне локацията.
— Тогава защо не го хванахме по-рано при сканиране на целия район?
— Защото той се активира чрез входящ сс-сигнал. Нашето първо сс-сканиране беше пасивно, използваше звездна радиация. Сега сканирам повърхността с активна микровълна за определяне на състава и извършване на детайлен анализ на скалните отломки.
Челюстта на хименопта зейна от вълнение и радост.
— С извинения и уважение, но ние не можем да скрием радостта си. К-к-корабът не е разбит! Той е оцелял, има енергия и е в добро състояние. Точно както с Д’жмерлиа се и надявахме по време на летния прилив, нашите господари не са загинали. Луис Ненда и Атвар Х’сиал сигурно са живи… и само на няколко часа път от нас.