Гаргантюа! Бърди впери очи в синьото небе на Опал. Мандъл бързо се спускаше зад хоризонта, а Опал и Куейк изпълняваха своето шеметно осемчасово въртене по общата орбита. Някъде там, отвъд лазурно синьото небе, където Мандъл се виждаше като малка светла точка, там се въртеше газова гигантска планета, заобиколена от свита мразовити спътници. Това бяха замръзнали, безжизнени, тъмни звезди. Дори и най-добре подготвените експедиции на Гаргантюа, водени от най-опитните изследователи на Космоса на системата Добел, бяха претърпели големи провали. Външната система беше просто много отдалечена, много студена, много негостоприемна за човека. В сравнение с тях Опал беше безопасна и гостоприемна дори по време на буря от пета степен.
Бърди се огледа. Той съдеше за това от познатата лепкавост на топлата черна кал под краката си и от гъстата плетеница пълзящи растения, която започваше само на няколко метра от сградата, до огромните гърбове на тежко движещите се костенурки, които, оцелели по време на летния прилив, без да бързат се придвижваха из храстите навътре към сушата. Бърди познаваше целия този свят и го обичаше.
По-рано през деня цялата тази приятна картина изглеждаше твърде хубава, за да е истина, но сега той наистина си бе дал сметка, че е истина.
Глава 3
„Самър Дриймбоут“ беше започнал своя живот като играчка, като младежки кораб, предназначен за планетарни пътувания вътре в системата. Всичко на кораба — от тясната пътека вътре, санитарните възли и тоалетните до двете тесни койки — беше проектирано с тази цел. Монтирането на модерен двигател Боуз беше дало възможност на „Дриймбоут“ да извършва далечни междузвездни пътувания и беше намалило вътрешното пространство още повече.
Неговите обитатели проклинаха същия този двигател като излишно разточителство, изяждащо място. Пътуването от Добел до Гаргантюа трябваше да се извърши чрез използване на двигател със студено каталитичен синтез, който изобщо не можеше да използва междузвездната мрежа Боуз.
През втория ден от пътуването Дариа Ланг и Ханс Ребка се оттеглиха на разположените една до друга койки.
— Прекалено много крака — промърмори тихо Ребка.
Дариа Ланг кимна. Не каза нищо, но и двамата знаеха, че й беше трудно в тясната каюта. Той беше израснал на Тюфел, един от най-бедните и най-изостанали светове от Фемъс Съркъл. За него трудностите и неудобствата бяха толкова естествени и обичайни, че не им отдаваше особено значение. Тя беше разглезена — макар че допреди няколко месеца не го знаеше — от лукса и изобилието на Сентинел Гейт, една от планетите-градина в спиралния ръкав.
— И за мен са прекалено много — повтори тя. — Шестнайсет! Наистина много. А за теб може би очите са прекалено много.
Той веднага разбра намека и докосна извинително ръката й. Ло’фтианецът Д’жмерлиа изглеждаше само крака и очи. Към дългия труп бяха прикрепени осем черни съчленени крайника, а на тясната глава, върху очни стълбчета, доминираха големи лимоненожълти фасетъчни очи. Калик беше също толкова добре надарена. Тялото на хименопта беше късо, набито, с черна козина от кръглия труп излизаха осем крака, а малката, гладка глава беше опасана от множество чифтове блестящи черни очи. Калик и Д’жмерлиа не желаеха да се пречкат на хората, но когато бяха будни и активни, техните крайници правеха движението в малката каюта на кораба невъзможно.
Дариа Ланг и Ханс Ребка се оттеглиха на койките като единствено останало свободно място. Но дори и там те не намираха покой — или по-точно намираха твърде малко такъв.
Двата месеца, откакто се беше разделила със спокойния си живот на учен на Сентинел Гейт, бяха пълни с изненади. Не на последно място между тях беше откритието, че много факти за живота на изостаналите и бедни светове от Периметъра просто бяха неверни. Всеки на Шаста знаеше, че в слабо населените планети на Фемъс Съркъл, където и мъжете, и жените бяха обсебени от мисълта за секс, потребността от възпроизводство доминира над всичко. Богатите светове от Четвъртия съюз с удивление бяха разбрали, че хората на Тюфел и Складуорд, Куейк и Опал правеха секс винаги и навсякъде, когато имаха възможност.
Може би наистина беше така по принцип, но щом се стигнеше до действия в обществото на граничната планета настъпваше необичаен смут. Мъжете и жените можеха да проявяват непосредствен интерес един към друг — от дръзки погледи до открита покана, но когато трябваше да се пристъпи към действие, на открито или дори на закрито, Дариа предполагаше, че се проявяват като изключителни пуритани.