Уотсън надникна предпазливо зад края на завесата.
— Един едър здравеняк виси до вратата.
— Сигурно е Сам Мертън. Верният, но глупав Сам. Къде е господинът, Били?
— В чакалнята, сър.
— Покани го, щом позвъня. Дори и да не съм в стаята, пак го пусни.
Уотсън изчака, докато се затвори вратата, и каза загрижено на приятеля си:
— Слушай, Холмс, това е направо непоносимо. Може би е дошъл…
— Не бих се изненадал.
— Настоявам да остана с теб.
— Няма защо. — Холмс извади бележника и надраска няколко реда. — Вземи файтон, иди в Скотланд ярд и предай бележника на Югал от Отдела за криминални следствия. Върни се с полицаите. Ще заловим негодника.
— С готовност отивам.
— Докато пристигнеш, може би ще узная къде е диамантът. — Той докосна звънеца. — Да излезем през спалнята. Вторият изход е рядко полезен. Искам да наблюдавам моята акула, без тя да ме види. Както знаеш, имам си свой метод.
Затова Били въведе граф Силвиус в празна стая. Прочутият стрелец, ловец и светски лъв беше висок, мургав мъж с грамадни мустаци, които закриваха жестока уста с тънки устни. Над нея стърчеше дълъг нос, извит като клюна на орел. Беше добре облечен, но ярката вратовръзка, лъскавата карфица, искрящите пръстени дразнеха окото. Щом вратата се затвори зад него, той се озърна със сивите си неспокойни очи подобно на човек, който очаква на всяка крачка клопка. Когато видя неподвижната глава и яката на халата, които се подаваха от креслото до прозореца, изтръпна. Най-напред бе направо изненадан. После ужасна надежда проблесна в тъмните му очи на престъпник. Огледа се още веднъж, за да провери дали няма свидетели, и се приближи на пръсти до мълчаливата фигура с вдигнат бастун. Готвеше се вече да скочи и да замахне, но студен подигравателен глас от отворената врата на спалнята го стресна.
— Не чупете куклата, графе! Моля ви!
Убиецът се отдръпна, по изкривеното му лице се изписа смайване.
— Малка хубава играчка — поясни Холмс, пристъпвайки към куклата. — Направи я французинът Таверние. Той е майстор на восъчните кукли така, както вашият приятел Стробънзее минава за майстор на безгласните револвери.
— Безгласните револвери! Какво искате да кажете?
— Оставете шапката и бастуна си на масичката. Благодаря! Моля, седнете. Ще извадите ли и револвера? О, много добре, предпочитате да седнете върху него. Посещението ви е много уместно, защото много исках да поговоря с вас.
Графът свъси дебелите си заканителни вежди.
— Аз също исках да разменя няколко думи с вас, Холмс. Затова дойдох. Не отричам, че се канех да ви нападна.
— Предполагах, че се върти такава мисъл в главата ви — каза детективът. — Но юна какво дължа тази висока чест?
— Защото се навирате в краката ми. Защото пращате копието си по петите ми.
— Копието си! Уверявам ви — не!
Граф Силвиус се засмя презрително.
— И други могат да бъдат не по-малко наблюдавани от вас. Вчера се въртеше един старец. Днес една бабичка. Цял ден ме дебнеха.
— Така ли, сър? Вие ме ласкаете. Старият барон Даусън каза, преди да го обесят, че при мен е спечелил законът и загубила сцената. Сега и вие изказвате похвала за умението ми да се предрешавам!
— Нима бяхте вие… вие лично?
Холмс сви рамене.
— Можете да видите в ъгъла чадъра, който ми подадохте така учтиво, преди да се събуди подозрение у вас.
— Ако знаех, вие никога…
— Нямаше да се върна тук. Знаех на каква опасност се излагам. Всички сме пропуснали сгодни случаи, за които съжаляваме… Хайде, графе, вие сте ходили на лов за лъвове в Алжир.
— Е?
— Защо ходехте?
— Защо ли? Заради спорта… възбудата… опасността!
— И за да премахнете хищниците, нали?
— Точно така.
— И моите съображения са същите. Но има и една друга по-практична причина. Искам жълтия диамант!
Граф Силвиус се отпусна в стола със зла усмивка.
— Нима!
Холмс го погледна замислено като шахмайстор, който подготвя победоносния си ход. После издърпа едно чекмедже и извади дебел бележник.
— Знаете ли какво държа в този тефтер?
— Не, сър, не зная!
— Вас! Тук е описано всяко деяние от вашия престъпен и опасен живот.
— По дяволите, Холмс! — извика графът с пламнали очи. — Прекалявате!
— Тук съм събрал всичко, графе. Фактите около смъртта на старата мисис Харолд, която ви остави имота си и вие го проиграхте на карти. Също историята на мис Мини Уоръндър. И кражбата в луксозния влак за Френската Ривиера. И подправеният чек срещу банката „Креди Лионе“.
— Какво общо имат тези истории със скъпоценния камък, който споменахте?