— Стига ли ви заплатата?
— Зависи за какво — сви рамене Олшански. — За да не пукна от глад под някой стобор — напълно, дори ми е много. А за да се чувствам добре — не ми стига.
— Какво означава за вас „да се чувствам добре“? — продължи да пита Настя.
— За мен лично ли? Ама ти си била нахална, Каменская! Сега ще започна да ти отговарям, а ти ще се вмъкнеш в душата ми. Ще трябва да ти разказвам за вкусовете си, за пристрастията си, за хобитата, за семейните си проблеми и бог знае още за какво. От къде на къде? Каква си ми ти — роднина, сестра, близка приятелка? Давай втория въпрос.
Следователят откровено грубиянстваше, но същевременно весело се усмихваше, при което ослепителните му равни зъби святкаха и не можеше да се разбере шегува ли се или се сърди.
— Недоволен ли сте, че вместо Ларцев, по случая с Ерьомина ще работя аз?
Усмивката на лицето на Олшански стана още по-широка, но той не отговори веднага.
— Обичам да работя с Володя, той е отличен специалист, истински майстор. И изобщо той ми е дълбоко симпатичен. Винаги се радвам и като следовател, и като човек, когато имам възможност да общувам с него! Колкото до тебе, Анастасия, никога не сме работили заедно и почти не те познавам. Гордеев много те хвали, но за мен това не означава нищо. Свикнал съм сам да си съставям мнение за хората. Отговорът ми задоволява ли те?
— Честно казано, не. Но нали няма да има друг отговор?
— Няма да има.
— Тогава третият ми въпрос е: къде е бизнесменът, който е откарал Ерьомина вкъщи в петък, 22 октомври, след банкета?
— За съжаление заминал си е за Холандия. Но той май не е влизал в апартамента на Ерьомина. Ти прочете ли протокола от огледа на апартамента?
— Още не съм. Прочетох само свидетелските показания. А там липсва протокол от разпит на този бизнесмен. Защо така, не са ли го разпитали?
— Не. Взел е самолета, преди да открият трупа и преди да е било възбудено делото. Но когато са започнали да издирват Ерьомина, той още е бил в Москва и генералният директор на фирмата му се е обаждал и го е питал за момичето. Тъй че за събитията от вечерта на 22 октомври ние знаем само от думите на началника на Ерьомина. Та така, в апартамента няма открити пръстови отпечатъци от въпросния бизнесмен.
— Откъде се знае това? С какво са сравнявали? — учуди се Настя.
— С отпечатъците от документите, които е подписвал този богат джентълмен.
— Пак генералният директор ли е предоставил документите?
— Точно така.
— Слабичко — усъмни се Настя.
— Слабичко е — с готовност се съгласи Олшански. — Но може би ще те утеши обстоятелството, че въпросният господин в 22:30 същата вечер се е обаждал от хотел „Балчуг“ в Париж и това обаждане е съответно регистрирано от телефонистките. А Ерьомина, ако си спомняш, към единайсет вечерта е била жива и здрава и е разговаряла по телефона с приятелката си. И изобщо е малко вероятно този холандец да има отношение към убийството, защото нали то е извършено най-рано на 30 октомври. Вярно, добре би било да го разпитаме, но нали разбираш, това е вече съвсем друга работа — чрез Министерството на външните работи, посолството и така нататък, още повече че е напълно възможно той да не е в Холандия, да пътува по своите бизнес задачи. Няма да го гоним по целия свят я.
— Константин Михайлович, по вашите версии ли да работя или да мисля сама?
— Ами аз имам засега само две версии. Първата е, че убийството на Ерьомина е свързано с някакви тъмни сделки на фирмата. Втората — че наистина е била психично болна и е станала жертва на някой случайно срещнат изверг. Още не сме започнали да проверяваме първата версия, по втората е направено доста, но за съжаление безрезултатно. Не успяхме да намерим никакви следи от придвижванията на загиналата през няколкото дни от момента на изчезването й до откриването на трупа.
— И как виждате моята задача? — попита Каменская.
— Искам да помислиш как още може да се поработи по втората версия. Искам да помислиш къде и как да открием следи от Ерьомина, ако допуснем, че тя наистина е била в състояние на остра психоза. Поговори със специалисти, посъветвай се с психиатри, разпитай как се държи болният в такова състояние, помисли къде и защо би могло да отиде момичето.