Точно в този момент съобщиха на Морозов, че е включен в оперативна група с ръководител Каменская. Той далеч не беше новак в изграждането на удобни за него отношения с хората. Отношенията с Настя не се превърнаха в изключение. Евгений се постара да направи всичко, за да унищожи у нея всяко желание да общува с него, и успя напълно. Настя не го товареше прекалено с поръчения и той можеше спокойно да се разпорежда с времето си, за да работи по убийството на Ерьомина. Стриктно изпълняваше възложените му задачи, само че твърде своеобразно докладваше на Настя резултатите. Не, не че изопачаваше получената информация, пази боже. Той просто не казваше всичко, а понякога скриваше всичко, като „даваше“ на разположение на Настя само сведенията, които не му бяха необходими за разработването на собствената му версия. Тя например така и не научи, че Морозов бе намерил очевидци на пътуването на Вика с мотрисата, че бе установил точното време на това пътуване и дори бе съставил твърде подробни словесни портрети на спътниците й. Официално се смяташе, че проверката по маршрута не е дала резултати.
Докато Настя заедно с Андрей Чернишов разпитваше приятелите и познатите на Вика Ерьомина, докато се ориентираше в сложните взаимоотношения между нея, Борис Карташов и съпрузите Колобови, докато проучваше кой е бил Василий Колобов и защо, докато вършеше маса други необходими неща — през цялото това време капитан Морозов изучаваше селищата около „75-и километър“, показваше снимката на Вика, описваше външността на „борчетата“ и се опитваше да намери мястото, където би могла да е живяла Ерьомина през онази прословута седмица. И когато Настя успя да открие, че Вика по някакъв начин е попаднала на Савьоловската гара и това се е случило най-вероятно в неделя, на 24 октомври, от момента на пътуването беше минало толкова време, че беше безсмислено маршрутът да се разследва повторно. През това време Морозов вече беше намерил къщата, където според жители на едно от селищата момичето живяло заедно с младежите. Те видели момичето само веднъж — когато пристигнало. Местните жители не го видели повече. Затова пък Евгений се запозна с продавачката от селския магазин, която, доколкото можа, си припомни какво и в какви количества са купували временните наематели на „чичо Пашината“ къща. От всичко това излизаше, че те са били най-малко трима, сред които една жена.
Морозов намери и чичо Паша, Павел Иванович Костюков, който бе дал къщата под наем за един месец. Самият той живееше в съседното село Яхрома, при дъщеря си, гледаше си внуците, а къщата давал с удоволствие под наем по всяко време на годината и за колкото време му я поискат. От разговора със собственика излизаше, че нито едно от „борчетата“, пътували с Вика във влака и живели после с нея в Озерки, не е било човекът, който е наел къщата. Онзи човек, разказа Павел Иванович, бил солиден мъж, на петдесетина години (може би малко по-млад, но определено „над четирийсет“), и будел доверие. Платил наема предварително и не се пазарил, макар че хитрият дядо поискал прекалено висок, та после, като се попазарят и той направи солидна отстъпка, наемателят да има чувството, че е наел къщата на сметка.
Морозов не знаеше как да се добере до загадъчния наемател. Костюков не настоявал да види документите на наемателите си, когато те плащали наема предварително. Разбира се, това беше нарушение, но в местната милиция добре познавали Павел Иванович и не се формализирали за нерегистрираните му наематели, още повече че лете старецът строго спазвал закона. Виж, есенно време никак не му се ходело по калните пътища от Яхрома до „75-и километър“, за да регистрира наемателите според правилата. В замяна на това Костюков редовно записвал всичко в дебела тетрадка и именно от нея Морозов научи, че договорът за даване на къщата в Озерки под наем за 1 месец — от 24 октомври, неделя, до 23 ноември, вторник — е бил сключен вечерта в събота, 23 октомври.
По-нататък Евгений реши да се облегне на късмета и се втурна презглава да изследва шосето, свързващо Москва с Яхрома. Надяваше се човекът, наел къщата на Костюков, да е дошъл с кола. В този случай щеше да има надежда, макар и слаба. Ако пък бе дошъл в Яхрома с мотрисата — край. През цялата седмица, докато Каменская беше в чужбина, той, проклинайки мокрия сняг, вятъра, жвакащата под краката му кал и упоритата си хрема, измина пеша цялото Дмитровско шосе, като спираше при всеки катаджийски пост с един-единствен въпрос: за водачи, задържани за нарушение или спрени за проверка в събота, 23 октомври.
Даваха му дебелите папки с протоколите от октомври и Евгений внимателно си записваше всички данни за водачите, спрени на съответния пост в този ден. Не търсеше конкретен човек, защото разбираше, че на волана може да е бил и самият „наемател“, и всеки друг. Нещо повече — Морозов беше абсолютно сигурен, че ако този човек е пристигнал в Яхрома с кола, с него непременно трябва да е било едно от онези „борчета“, които на следващия ден са се настанили в къщата в Озерки заедно с Ерьомина. Че как иначе? Жителите на селото бяха видели новите наематели, но нито един от свидетелите не си спомняше те да са питали къде се намира къщата на Костюков.