— Благодаря ти, Паша — тихо каза Гордеев.
— Няма за какво — позасмя се Жерехов. — Сега второ. Отговори ми, Викторе: какво искаш?
— В какъв смисъл?
— Пред теб стоят два проблема: убийството на Ерьомина и твоите подчинени. Трябва да си даваш сметка, че двата не могат да се решат едновременно. Силиците ни са малко. Затова те питам: кой от двата проблема искаш да решиш и кой — да пожертваш.
— Променил си се, Паша — промълви Гордеев. — Спомням си, че само преди година едва не се скарахме с тебе, когато аз те убеждавах, че можем да пожертваме залавянето на онзи наемен убиец, ако получим в замяна възможността да разберем как действа организацията, която го е наела. Тогава ти категорично не беше съгласен с мен и ме заплашваше с всички небесни възмездия за предателство спрямо интересите на правосъдието. Помниш ли?
— Помня. Между другото това беше не преди година, а преди година и половина. Ти винаги си схващал нещата по-бързо от мен, винаги си улавял промените в движение, точно затова началник си ти, а не аз. Аз мисля бавно, Витя, нали знаеш. Онова, което за тебе беше очевидно още миналата година, аз започвам да го проумявам едва сега. Е, кажи ми тогава, надяваш ли се да разкриеш убийството на Ерьомина?
— Честно ли да ти кажа?
— Честно.
— Щом искаш честно — не. Мога да го направя, но не искам.
— Защо?
— Жал ми е за хората. Човек, който е задействал такива сили, за да скрие едно изнасилване, за което има изтекла давност, и дори е извършил заради това ново престъпление — такъв човек няма да се спре пред нищо. Не са го заплашвали съд и затвор, потърпевшата не се е оплаквала в милицията, така че той по никакъв начин не може да бъде подведен под отговорност. Изпращането на ръкописи в чужбина и тяхното използване, дори то да носи огромни доходи, не са предмет на наказателно преследване, това е сфера на авторското право. И щом той толкова се е уплашил, че е организирал убийството на момичето още щом е подушил опасност, това означава, че под заплаха се е оказала неговата репутация, която явно в случая струва много повече от свободата. А ти знаеш, Паша, че по-скъпо от свободата няма. Само животът.
— Е, и? Искаш да кажеш, че зад тази репутация стои цяла група хора, които не биха го пощадили, ако ги изложи, така ли?
— Именно. Или пък той има и други грехове, които непременно ще излязат на бял свят, ако работата по убийството на Ерьомина продължи. Затова той ще се бие до последно. За живота си се бие. Днес за него работи Ларцев, не знам за какви купища злато. А утре ще пипне друг човек. Защото методите са само два: подкуп и шантаж. Всеки от нас живее само от заплатата си и всеки от нас има близки. Ето ти цялата конфигурация, Пашенка. Вече са притиснали Анастасия. Не мога да рискувам повече.
— Съгласен съм с тебе — кимна Жерехов. — И аз не бих рискувал. Бих постъпил другояче. Ти имаш ли някакви съображения?
— Никакви — въздъхна Житената питка.
Внезапно той скочи от фотьойла и се защура из кабинета, превърнал се за миг в предишната Житена питка Гордеев.
— Не мога нищо да измисля, преди да разбера какво се е случило с Каменская — нервно подвикна той, докато преточваше зад гърба на Жерехов и заобикаляше дългата маса за заседания. — Ръцете ми са вързани, страх ме е да не направя нещо, което може да й навреди. Разбери, Паша, фактът, че тя не ми предаде нищо чрез лекарката, говори само за едно: научила е отнякъде, че в играта не е само Ларцев, че има и други и не се знае кои са те, затова за всеки случай не бива да се вярва на никого. Откъде го е разбрала? Какво е станало там, при нея? Има хиляди варианти и комбинации, които бихме могли да задействаме веднага, но това може да се направи само когато разбираш какво всъщност става. А на сляпо може да станат такива идиотщини, че…
— Ами недей да се суетиш, Витя — изведнъж спокойно го прекъсна Жерехов. — Прави каквото ти казват.
— Какво?! — Гордеев просто се вкамени и с недоверие втренчи поглед в заместника си. — Какво каза?
— Казах: прави каквото ти казват. Те искат следствието по убийството на Ерьомина да бъде прекратено и престъплението да остане неразкрито, нали така? Дето се вика — молим, ще ви направим удоволствието. Уреди им една италианска стачка. А после ще седнеш на хълма и ще наблюдаваш битката на тигрите в долината.