— Чакай малко — намръщи се Льоша, — не разбрах кое точно е факти и кое — догадки.
— Косар е решил да се обади на Карташов, това е факт, казва го самият Бондаренко. Вика е имала ключове от жилището на Карташов, това е установено. Вика се е видяла с Бондаренко, той е търсил по нейна молба ръкописа, не го е намерил и се е разбрал с нея да отидат при бившия следовател, това следва пак от показанията на Бондаренко. А виж, че Косар се е обадил на Борис, че е оставил координатите на Бондаренко, а Вика е отишла в жилището на Борис и е прослушала записите — това са догадки.
— Е, в сравнение с количеството на фактите догадките ти не са прекалено много. И те определено произтичат от фактите. Давай нататък.
— Нататък не знам нищо. Само че някой, който е много заинтересован седемдесета година да не изплува от небитието, научава, че Вика е ходила в издателството и в понеделник смята да замине при Смеляков. Вика не крие интереса си към изчезналия ръкопис, както не крие и откъде е научила телефона на Бондаренко. Следващият факт, който е точно установен, говори, че записът на телефонното обаждане на Косар е бил изтрит от телефонния секретар. Друга моя догадка е, че хората, които цяла седмица са държали Вика заключена, преди да я убият, са й взели ключовете от жилището на Борис, отишли са там и са изтрили записа. А после са убили Косар.
— Как така са го убили?!
— Прегазване. Шофьорът е избягал от местопроизшествието и до ден-днешен не е открит. Косар е починал на място. Вика и Косар са мъртви, записът е унищожен и по този начин всички нишки, водещи към „Космос“, са прекъснати.
— И в името на какво са били направени такива грандиозни усилия?
— Да можех да знам! Но това все още не е всичко. След като е възбудено дело за убийство, се полагат още по-грандиозни усилия престъплението да не бъде разкрито. Отначало на следствието се натрапва версията, че полудялата Вика е излязла от къщи, тръгнала е в неизвестна посока и е попаднала в ръцете на някой негодник. После, когато изплува фигурата на Бризак и съмненията дали момичето е било психически здраво отпадат, започва пряк натиск — отначало върху мен, а после върху Ларцев. Снощи ти видя с очите си резултата от това.
— Но какво общо има тук Ларцев?
— Те са накарали Володя да изопачава свидетелските показания, така че изгодната за тях версия да се обрисува по-ярко. Когато този номер не мина, се заеха с мен, но ти ми помогна да устоя известно време. Разбираш ли, Льошик, те са много предпазливи. С Ларцев вече са си имали работа и знаят, че от страх за детето си той губи и ума, и дума. С тях той общува не като професионалист, а като баща, който би направил всичко, което му кажат, в името на безопасността на детето си. Намерили са му слабото място, добре са го проучили. Все още не им е твърде ясно какво да правят с мен, аз се държа глупаво и нестандартно и те не могат да разберат дали съм глупачка, или съм много хитра. Затова са решили за всеки случай да вадят кестените от огъня с чужди ръце. Отвлекли са детето на Ларцев и са го накарали да ме принуди да правя каквото те искат. Защото щом Володя им се е подчинявал досега, ще им се подчинява и занапред. А с мен нямат никакви гаранции.
— Не знам — сви рамене Льоша. — Аз на негово място…
— Именно — каза Настя. — Ти щеше… Но ти си Льоша Чистяков, със собствения си мозък и жизнен опит. А той е Володя Ларцев, със своя изживян живот, със своите загуби и своите ценности, със своя характер и своя жизнен опит. Всички хора са различни, затова постъпват по различен начин. Много наши беди са причинени от това — опитваме се да мерим другите хора със собствените си мерки.
— Кога ще върнат дъщерята на Ларцев? Можем ли ние с тебе да направим нещо, та това да стане по-скоро?
Настя не отговори. Тя мълчаливо разглеждаше остатъците от кафе в чашката, сякаш се опитваше да види там отговора на въпроса на Льоша.