Излиза, че тя още тогава е знаела, че той е от „другата страна“? Мислите на капитана много бързо изгубиха посоката и се объркаха, той не умееше да осмисля сложни комбинации, не му достигаха яснота и умение да анализира. Наруга се за глупостта и се опита да започне всичко отначало, но разбра, че е безполезно. Престъпниците днес не са каквито бяха. И не може да се работи срещу тях със старите методи. Тоест, разбира се, може, но сега това не е достатъчно. Сега са нужни хора като Каменская, която по цели денонощия чете чуждестранни книги и по три пъти препрочита едно и също архивно дело отпреди двайсет и три години. А той, старият дръвник, искаше с голи ръце, сам да разкрие убийството и да се изправи срещу такава могъща организация, която си има дори свои студенти стажанти. Не, наистина е цяло чудо, че е още жив.
Капитан Евгений Морозов се качи в един влак на метрото, слезе на станция „Чеховская“ и се запъти към „Петровка“ 38.
Но още преди той да успее да стъпи на ескалатора, информацията, че капитан Морозов търси Саша Дяков, стигна до съответните уши и от тази информация бяха направени съответните изводи. Дядо Нафаня добросъвестно заплащаше спокойните си старини. И за разлика от Морозов, отдавна вече се беше приспособил към новото криминално поколение.
Пронизващите светли очички на Арсен мятаха мълнии. От самото начало беше усещал, че тая работа ще свърши зле. Всичко, всичко не му се нравеше, всичко тръгна не според разработената схема и ето го резултата. Не биваше да се захваща с това, ох, не биваше!
Първата грешка беше, че се включи в работата твърде късно. Хората, които ползваха услугите на кантората не за първи път, знаеха, че е най-добре да се отиде при Арсен не след извършването на престъплението, а преди това. Опитните консултанти ще подскажат какво и как трябва да се направи, та после всичко да мине с минимален натиск върху минимален брой хора. Колкото по-малко е работата, толкова по-малък е и доходът, но и рискът е по-малък, Арсен вече твърдо се бе уверил в това. Ето защо за такива консултации вземаше огромни хонорари. Идеалните клиенти му искаха съвет не само „как“ да се направи, но и „кога“ и „къде“, и Арсен определяше времето и мястото според графика на дежурствата на „своите“ хора, които щяха да оглеждат местопроизшествието. Девизът на Арсен — „работи предотвратяващо“ — оправдаваше себе си винаги и във всичко. А с този Градов се включи няколко дена след двете убийства, а на всичко отгоре после се разбра, че преди убийството момичето е държано цяла седмица в някаква селска къща. С една дума хората на Градов бяха работили непрофесионално и бяха оставили много следи, които само сляп човек не би забелязал. Наложи се да насочи главните си усилия към измиването и заличаването на тези следи.
Арсен допусна втората грешка, когато се съгласи да използва хората на Градов. Не биваше да го прави, трябваше да настоява цялата работа да бъде извършена от собствената му бригада, а не от хлапаците на оня чичка. Градов е стиснат, какво ти стиснат, направо си е алчен, парите, които плаща на чичо Коля, изобщо не могат да се сравняват с колосалните тарифи, въведени от Арсен. Реши да направи икономия, направи уговорката, че ще работят неговите момчета, а Арсен се съгласи. И после видя, че не е бил прав.
Арсен допусна третата грешка, когато не обърна внимание на вайкането на Градов, че не е бивало да се свързва с неговата кантора. Защото неведнъж, а два пъти, цели два пъти Сергей Александрович се бе изпускал, че има връзки с групата, наблюдаваща следствената част на прокуратурата, и май е трябвало да се обърне към тях, а не към Арсен. Още първия път, когато Градов спомена за това, трябваше незабавно и жестоко да го постави на мястото му, а още по-добре — да му даде един нагледен урок. Колко сили бе хвърлил Арсен, за да създаде малки, независими агенции с абсолютно непресичащи се области на въздействие. Само ако някой заподозреше, че мрежата е обхванала цялата система на правоохранителните органи, а не единствено подразделението, в което работи той — под заплаха щеше да бъде поставено всичко.
Току-що на Арсен му бяха съобщили, че на Каменская се е обадил началникът й и по съдържанието на разговора бе проличало, че Градов е задействал някакви допълнителни лостове, поставяйки под съмнение неговите, Арсеновите способности да довърши работата. Какъв нахалник, представете си! Бяха засегнати не само интересите на безопасността, но и самолюбието на Арсен. Той знаеше, че в този случай трябва незабавно да развали договора с клиента, може дори да му плати неустойка, а може и да не му плати, а например да го накаже за нарушаване правилата за безопасност, за назидание на другите. С Градов трябваше да приключи веднага, но за съжаление Арсен беше принуден да признае, че това не е толкова проста работа. Постъпката на Сергей Александрович бе довела до определени последствия, вълната на тези последствия бе стигнала до Каменская и сега той трябваше да се постарае да излезе от ситуацията с възможно най-малки загуби.