Тя смята, че я притиска човекът, който е убил Ерьомина. Ако внезапно този натиск престане, без да е довел до желания резултат, тя може да се сети, че онзи, който е организирал всичко това, не е воден от собствен интерес. А оттам е близо и до мисълта за посредници. Каменская е умно девойче, макар и неопитно, след едно хубаво обучение от нея може да излезе страхотен професионалист. Вярно, нищо не умее, няколко дена по петите я следваха хора на Арсен и на чичо Коля, а тя не засече нито един. Но главицата й е умна и правилно устроена, затова трябва да имаме това момиче за приятел… В главата на Арсен вече се въртяха планове, които водеха твърде надалече. Господ беше надарил момичето с ясна мисъл и похват.
Арсен изобщо определяше хората по това колко и какви качества им е дал Господ: на един — с големия черпак, друг е закъснял и е грабнал само шепичка, а трети го е домързяло да застане на опашката и е останал с празни ръце…
Арсен не се страхуваше да се среща с Градов. Ако на „Петровка“ се бяха докопали до Сергей Александрович, с него отдавна щяха да са разговаряли или най-малкото щяха да са пуснали подире му „външно“. Но при Градов никой не беше ходил, а хората на Арсен не откриха наблюдатели. Каменская, разбира се, беше надушила нещо за седемдесета година, но явно то не е било достатъчно, за да стигне до Градов. Друго нещо беше чичо Коля — неговият хлапак, тоя Дяков, почти сто на сто беше пропял, но засега това не беше особено опасно, той нищо не знаеше за Градов.
Арсен закъсня за срещата с осем минути. Всъщност бе дошъл навреме, но предварително внимателно огледа наоколо, провери дали не го следят, а след като дойде и Градов, пак огледа и чак тогава, след като се убеди, че няма подозрителни личности, влезе в бара.
— Държите се неправилно, Сергей Александрович — спокойно подзе той, преливайки ликьора от малката чашчица в кафето си.
— Какво имате предвид? — вдигна красивите си вежди Градов.
— Прекрасно знаете какво имам предвид. Нямам намерение да се карам с вас, хайде да се разделим с добро.
— Но защо? Какво е станало?
— Драги мой, вече сте достатъчно възрастен, за да забравите детинските си номера. Само малките деца, като си знаят каква беля са направили, упорито отричат, понеже се надяват възрастните нищо да не знаят. Изобщо не блъфирам или, както се казва на апашки език, не ви „моткам“.
— Убийте ме, но не ви разбирам.
— А, това не е лоша идея! — засмя се Арсен. — Това би решило отведнъж много проблеми. Може би убийството е единственият начин да ви накарам да престанете с идиотската си самодейност. Нещо повече — вие упорито продължавате да ме лъжете. Защо скрихте от мен историята с Никифорчук? Не ми се доверявате, така ли? Прекрасно, оправяйте се сам, както си знаете, с вашия тъп дядка и с бандата му от недоносчета. Аз не възнамерявам да си подлагам задника.
— Нищо не разбирам — объркано измънка Градов. — Кълна ви се… Не съм направил нищо, което би могло да ви навреди…
— Сергей Александрович, край на дискусията! Сега с вас ще си вземем сбогом и ще се разделим, надявам се — завинаги. Вие от самото начало ми пречехте да работя, криехте от мен важна информация, поради което аз и моите хора бяхме принудени да променяме в движение предварително подготвените комбинации. Пробутахте ми вашите мускулести боклуци, като ме уверихте, че са опитни и квалифицирани изпълнители, а те се оказаха безмозъчни идиотчета, които провалиха всичко. Дори подозирам, че и сега не ми казвате всичко, а това е опасно за мен, защото заради вашата, ще прощавате, стиснатост може да попадна в сложна ситуация. Вие не ми се доверявате, аз не ви се доверявам, ето защо е най-добре да се разделим, и то незабавно. Смятайте, че договорът ни вече не е в сила.
— Ама как… Какво ще стане с моята работа?
— Тя вече не ме интересува.
— Но аз ви платих! Арсен, не можете да ме изоставите на произвола на съдбата! — примоли се Градов. — Нали вие ми казахте, че остава да издържим още няколко дена, до трети януари, защо сега ме изоставяте? Ако за нещо не съм бил прав — простете ми, ако съм направил нещо, което не е бивало — аз не от лошо, Арсен, умолявам ви, вие не можете така…