Външно Настя и Андрей Чернишов си приличаха като брат и сестра: и двамата високи, слаби, светлокоси, с фини черти на лицето и сиви очи. Но докато Андрей беше красив, едва ли някой би казал това за Настя. Тя не беше нито красавица, нито грозница, просто беше никаква, незабележима, безцветна, с незапомнящо се лице и повехнал цвят на очите. Не страдаше от това, защото знаеше, че с помощта на умело положен грим и елегантни дрехи може да стане просто неотразима — и понякога го правеше. А в останалото време беше невзрачна сива мишка, не изпитваше и най-малката потребност да я харесват и да буди възхищение. Това не й беше интересно.
Разбира се, заедно с Чернишов успяваха да свършат много работа, но каква ли полза от това, да си кажем правичката… Делото не помръдваше и на йота. Служителите от отдела за борба с икономическите престъпления нямаха никакви данни за машинации във фирмата, където бе работила убитата, а когато Настя изрази съмнение, че в наше време има търговски фирми, които работят абсолютно чисто, й отговориха:
— Навсякъде е пълно с мръсотия, сигурно и при тях е така. Но не е по паричната част, проверихме.
Оказа се, че Гордеев вече е успял да ги попита по този въпрос. И все пак Настя реши лично да посети фирмата.
Въпреки очакванията й, генералният директор не се опита да избегне разговора, прие Каменская, както се казва, от първо поискване и изрази готовност още веднъж да отговори на всички въпроси.
— Защо сте се отнасяли с такава търпимост към една често пияна и недисциплинирана секретарка? — попита го Настя.
— Вече казах това на вашия колега — сви рамене генералният директор. — Вярно е, това не изглежда красиво, но не виждам смисъл да крия, още повече че вече нищо не може да навреди на Вика. Нейните задължения бяха да седи в приемната, да обслужва телефона, а също да поднася чай, кафе и други напитки, особено когато в кабинета ми имаше чуждестранни партньори. Разбирате ли ме?
— Не — сухо отвърна Настя.
— Странно. Добре, ще го кажа без заобикалки: понякога, за да придумаш един партньор, трябва да го напиеш и да му пробуташ хубаво момиче, та да се размекне. Е де, защо ме гледате така? За пръв път ли чувате такова нещо? Не се преструвайте, Анастасия Павловна, не сте дете. Всички правят така. И аз държах Вика именно за тази цел. Тя беше просто фантастично красива, никой мъж не можеше да остане равнодушен, какъвто и вкус да е имал. Ако трябваше, пусках я с нужния човек за няколко дена, тя придружаваше чужденците, ако пожелаеха да отидат до Питер или да направят обиколка по „Златния пръстен“ или друга екскурзия. Вика никога не проявяваше капризи, винаги изпълняваше молбите ми, за който и мъж да се отнасяше. В замяна на това аз й прощавах запоите и самоотлъчките. Между другото, въпреки пиянството, тя имаше чувство за отговорност. Няма да повярвате, но ако я предупредях, че например в сряда ще имам важни преговори и тя ще ми трябва, в колкото и дълбок запой да беше, колкото и да беше пила, в сряда Вика пристигаше в офиса в прекрасна форма. Нито веднъж, чувате ли, нито веднъж не ме е подвеждала. Затова е напълно естествено, че й прощавах много неща.
— С други думи държали сте Ерьомина като щатна проститутка — тихо сложи чертата Настя.
— Да! — избухна генералният директор. — Щом искате така да го наречете — да! Къде виждате престъпление? Тя работеше като секретарка, получаваше заплата за това, а да спи с клиентите й харесваше, правеше го доброволно и, забележете — безплатно. Погледнато отстрани, това ще изглежда така и по никакъв друг начин! А другото, което ви разказах, са пълни глупости.
— Тоест вие се отричате от думите си? — уточни Настя.
— Боже мой, не, разбира се. Казах ви истината, но само за да ви помогна да намерите убиеца на Вика, а далеч не за да ми четете морал тука. И ако ще ми размахвате пръстче и ще ме упреквате в безнравственост, ще отрека всичко, още повече че не виждам да водите протокол. Ако искате да знаете, живял съм достатъчно и не се нуждая от вашите нравоучения. А убийството е нещо сериозно и аз не смятам, че имам право да крия каквото и да било. Надявах се обаче, че ще бъда правилно разбран. Явно съм сгрешил. Много жалко, Анастасия Павловна.