— Тръгнал е насам.
— Тичай при портала, пресрещни го и по резервното стълбище го доведи право при мене. Не минавайте покрай твоя кабинет и не му казвай нито дума за Морозов.
Николай Фистин, иначе казано — чичо Коля, или според Арсен „оня гаден дядка“, беше много объркан. Арсен му беше наредил да намери спешно Саня Дяков и да го заведе в жилището на Каменская. Това искане изглеждаше на чичо Коля глупашко и нелепо. Нещо повече — по всичко личеше, че е неизпълнимо.
Коля Фистин лежа в лагер за пръв път, когато беше на 17 години — за особено злостно хулиганство, след три години излезе, но тъй като на наровете не събра много ум и все още смяташе, че единственият начин да изразиш недоволството си е пердахът, веднага отново го прибраха на топло, този път вече за осем години — за причинени тежки телесни повреди, довели до смъртта на потърпевшия.
Резултатът от тази борбена младост беше лишаване от московско жителство и интерниране извън 101-я километър. Николай живееше в общежитие, работеше в тухларската фабрика, много пиеше, псуваше като каруцар и животът му май беше предопределен за много години напред. Но той извади късмет и успя да го използва на цели двеста процента.
Веднъж в Загорск се запозна с една жена, дошла на екскурзия. Тоня работеше в районна служба за поддръжка на държавните жилища и в нейния район се намираха престижни блокове с подобрена планировка. Слава богу, във времената на застоя се беше установила практика на такива служители да се дават апартаменти на вторите етажи в тези блокове, благодарение на което невзрачната, нещастна, самотна стара мома разполагаше с твърде прилично жилище. Бракът с московчанка позволяваше да се възстанови изгубеното жителство, но користните мотиви много скоро бяха изместени от нещо, което Николай смяташе за любов. Макар да се бе събрал с Тоня по принуда, само след месец той разбра, че тя е единственият светъл лъч в живота му. В детството му — пиянските ругатни на родителите му, редуващи се с побои, единайсет години по лагерите, братята му — кой в затвора, кой се алкохолизирал, кой — умрял. А Тоня беше топла и нежна жена, която го обичаше и нищо не искаше в замяна, приемаше го такъв, какъвто си беше. Първият плах възторг пред непознатото преди чувство на близост и нежност премина в страстна любов и Николай беше готов начаса да убие всекиго, който би погледнал жена му накриво.
След като се пренесе в апартамента на Тоня, Фистин започна работа като майстор по ремонтите на жилищата в същата районна служба. Семейната идилия, уви, не го направи законопослушен и от 1987 година той малко по малко започна да навлиза в криминалния бизнес, защото в тази сфера имаше много приятели: нали беше израсъл в Москва, а и като малолетен лежа в лагера с московчани. Животът сега му изглеждаше напълно задоволителен, полека-лека взе да печели добре и изпитваше невероятна наслада, когато носеше на своята Антонина поредния подарък — гривна, костюм или скъпа козметика — и всеки път виждаше нейното смущение и зле прикрита радост. Тя естествено не знаеше откъде са тези пари. Николай я успокояваше с приказки как печелел допълнително в някаква ремонтна работилница.
— Ама защо бе, Колюша, аз от нищо не се нуждая, само ти да си здрав и щастлив. Не ми трябват тези подаръци, толкова труд хвърляш в тази работилница, никак не си почиваш. Имаме си всичко, за какво ти е да печелиш допълнително? — казваше Тоня и сърцето на два пъти осъждания Фистин се разтапяше.
Веднъж късно вечерта Антонина се почувства зле. Дълго се държа, мъчеше се да изглежда бодра и весела, обясняваше състоянието си с естествени причини, предизвикани от бременността. Когато получи кръвотечение, тя сериозно се уплаши, а мъжът й изпадна в паника. След 30 минути „Бърза помощ“ още не идваше и Николай реши да закара сам жена си в болницата. За собствена кола още не беше събрал пари, смяташе да търси частно такси и със страх си мислеше как Тоня ще залее с кръв седалките и как после ще трябва да се разправя със собственика на колата. В този момент най-много се страхуваше да не загубят детето. Втори по степен на интензивност беше страхът, че няма да се въздържи и ще напердаши шофьора, ако оня почне да мърка. Зад това се криеше заплахата да го осъдят за трети път и целият му уреден семеен бит да отиде по дяволите…
Втурна се надолу по стълбите, изтича към кръстовището с вдигната ръка и за малко щеше да го прегази рязко ударилата спирачки волга, на волана на която седеше Градов, наемател от шестия етаж. Той веднага позна майстора, който неведнъж бе поправял вносната санитарна техника в апартамента му.