— Какво ти става, Николай? — попита Градов.
— Трябва спешно да закарам жената в болница, викнах линейка, ама нещо не идва. Страх ме е, че Антонина ще загуби много кръв, искам да хвана частник.
— Аз ще я закарам — без да се замисля, каза Градов. — Може ли да слезе сама или ще я носим?
— Ама как така, Сергей Александрович! — слисано отвърна Николай. — Тя ще ви изпоцапа калъфите по седалките…
Калъфите в колата на Градов наистина бяха разкошни, от бяла пухкава кожа.
— Глупости, хайде! — изкомандва Градов. — А за калъфите не се тревожи, ако ги повредиш, ще ги отработиш в натура, дорде си жив, ще ми поправяш клозета безплатно.
Сергей Александрович откара Тоня не къде да е, а в добра клиника, представи я като своя роднина. Щом видя цялото това великолепие с отделна стая, немислима апаратура, услужливи и пъргави медицински сестри и с черен хайвер за закуска, Фистин буквално се разтопи. Успяха да запазят бременността и след раждането на сина си Николай се смяташе за вечен длъжник на наемателя от шестия етаж Сергей Александрович Градов.
Веднъж през 1991 година Градов беше с приятели на ресторант и стана свидетел на един доста сериозен сблъсък между групировки — имаше боксове и дори стрелба. Неколцина от участниците му се сториха познати.
Градов се качи в кабинета на управителя, когото познаваше от много години, и го попита защо не са повикали милиция.
— Че защо? — сви рамене управителят. — Това са момчетата, които поддържат реда тук. Те си оправят сметките с разни нахалници. Каква работа има тук милицията?
— Май на няколко пъти съм виждал тези момчета край моя блок, разговаряха с нашия майстор, Коля Фистин — замислено произнесе Градов.
— Мигар не знаете? — искрено се учуди управителят. — Ами той им е тартор. Казват му чичо Коля.
Когато след известно време Градов покани Николай у дома си и внимателно му предложи да смени профила на дейността си, той с радост се съгласи. Фистин чувстваше, че от ден на ден става все по-трудно да контролира територията. Преди време беше успял да си откъсне едно парче и още го удържаше, но постепенно бяха започнали да се появяват по-зъбати млади крокодили, които не признаваха правилата на играта и Николай разбра, че не е по силите му да им излиза насреща. В новите условия се искаше не само мускулна сила, но и мозък, а чичо Коля имаше затруднения в това отношение. Отначало от територията му отхапаха бензиностанцията, после хотелския комплекс, сега настъпваха към станцията на метрото с павилионите наоколо. Опитите му да въведе ред често се проваляха, когато му тикваха под носа някакви засукани документи за общинска собственост, която е безсмислено да се облага с „данък защита“, тъй като всички доходи от нея строго се контролират от градските власти. Предложението на Сергей Александрович му дойде добре, то му позволяваше, без да се изложи пред момчетата, да се оттегли от рекета и да се заеме с друга, добре платена и по-спокойна работа. Пък и самият Градов настояваше Фистин да прекрати криминалния си бизнес: той прави политическа кариера, трябват му хора за охрана, за поддържане на реда по време на провежданите от неговата партия масови прояви, както и за изпълняване на различни конфиденциални поръчения. Хората ще виждат момчетата край него, затова те не бива да участват в криминални схватки. Чичо Коля смътно си представяше характера на бъдещата си работа, но беше готов да служи на Градов честно и почтено, като вярно куче.
Оттогава минаха две години и сега чичо Коля за пръв път подуши опасност. Тази опасност не идваше от милицията, която, трябваше да си признае, би могла да му представи солидна сметка, а от Арсен. Чичо Коля не го хареса още от първата им среща. Защо господарят беше поканил тоя плешив грозник?
Чичо Коля направи всичко, което му нареди Градов: нае къщата, която бе ползвал и по-рано, намери мадамата, момчетата й казаха, че са приятели на Бондаренко, че той не можел да я откара при Смеляков в понеделник, затова ги помолил да отидат с нея в селото в неделя. Откараха я на онова тихо място, измъкнаха от нея всичко, което е знаела, вярно, тя е знаела малко, само дето ги насочи към някой си Косар. Момчетата убиха и двамата, отидоха в жилището на художника, изтриха записа с телефонното обаждане на тоя Косар с координатите на Бондаренко — и всичко беше скрито-покрито. За какво им беше притрябвал Арсен? Освен това Арсен през цялото време го критикуваше. От самото начало изрази недоверие към хората на Коля и се опита да накара господаря да плати на негови хора. Наистина господарят не го подведе, уверяваше Арсен, че неговите хора са напълно квалифицирани и ще направят всичко каквото трябва, и то по най-добрия начин. От тези думи на Фистин му стана топло на душата и чувството му на благодарност и преданост към Градов укрепна още повече. Но въпреки това Арсен при всеки удобен случай го унижаваше, мачкаше го и постоянно говореше някакви неразбираеми думи.