Наблюдаващите си купиха по две топли пирожки и замислено ги задъвкаха, без да откъсват очи от неподвижната фигура в градинката.
Майор Ларцев си купи в четвъртия поред от метрото павилион кутия цигари „Давидоф“, с което даде уговорения сигнал за необходимостта от спешна връзка, и остана да наблюдава павилиона.
Изобщо нямаше намерение да влиза в контакт с хората, които го шантажираха. Убийството на Морозов го бе зашеметило. Та нали Анастасия беше направила всичко, което бяха искали, защо тогава нарушиха обещанието си? Защо убиха Морозов? Излиза, че не може да им се вярва и всичките им приказки, че Надя ще бъде върната незабавно щом нещата се уталожат и опасността отмине, може да се окажат лъжа. Може би детето му вече не е между живите? Той няма право да чака, трябва да ги намери и сам да спаси детето си. Стига преговори и обещания, както се разбра, на тях не може да се разчита. Трябва да проследи кой ще приеме сигнала и да го стисне за гърлото. Така, по веригата, може да стигне до Главния, а вече от него той ще изтръгне дъщеря си, дори ако се наложи да го убие.
Ларцев внимателно наблюдаваше павилионите, но засега там не ставаше нищо особено. Самият продавач не беше излизал никъде, продавачите от съседните павилиони — също. Той се надяваше сигналът да бъде приет от някой, който се намира постоянно в търговската зона, тоест продавач, който ще трябва да излезе, за да се обади по телефона и да съобщи за подадения сигнал. В случай че този човек беше не продавачът, а някой купувач, на когото продавачът просто би съобщил, че Ларцев е купил кутия „Давидоф“, цялото му начинание губеше смисъл. Той не би могъл да проследи купувачите. Но все пак имаше някаква надежда… Володя Ларцев зъзнеше на мократа студена пейка, наблюдаваше павилионите и си мислеше за Надя. Как ли се чувства там? Дали я хранят? Да не би да е болна?
Мислите му плавно се прехвърлиха към обстоятелството, че хората, които го шантажираха, са притежавали цялата възможна информация за момичето: къде ходи и по кое време, кога и от какво боледува, какви оценки получава в училище, кои са приятелките й. Следили са Надя постоянно, но информацията им беше такава, каквато невинаги може да се получи с обикновено външно наблюдение. Създаваше се впечатлението, че и учителите, и лекарите от поликлиниката, и родителите на нейните приятелки бяха информирали тези хора. Макар Ларцев да разбираше, че това не беше възможно. Как ли са го постигнали?
Внезапно той се напрегна. Онази жена. Над 40, набита, пълничка, с простодушно лице, най-обикновено и леко небрежно облечена, с гладка руса коса, в която се забелязват и бели косми, стегната на тила с обикновен ластик. През последната година и половина беше я виждал на всяка родителска среща.
Когато жена му почина, Ларцев премести дъщеря си в най-близкото до тях училище, за да не трябва тя да пресича много често. По-рано я водеше и довеждаше Наташа, тъй че можеха да си позволят разкоша детето да ходи във френско училище. Сега за Ларцев най-важно бе станало друго — училището да е близо до дома им, тъй че момичето вече година и половина учеше в обикновено училище на десет минути пеша, само с едно кръстовище за пресичане.
Той ходеше редовно на родителски срещи, но с никого не се запознаваше, освен с родителите на Надините приятелки.
Струваше му се безсмислено да запомня физиономии от тези срещи, защото, първо, не всички родители смятат за нужно да посещават училището, второ, идват ту майките, ту бащите, ту бабите. Срещите се провеждаха всеки учебен срок и всеки път Володя виждаше нови лица. Само тази жена… Тя присъстваше на всички срещи. И винаги нещо си записваше. Никой друг не го правеше, другите неприкрито си умираха от скука, защото и без това знаеха всичко за детето си, шепнешком коментираха думите на класната ръководителка, някои жени плетяха, пъхнали кълбетата прежда под чиновете, бащите обикновено четяха скрит върху коленете им вестник или криминален роман. И само тази жена слушаше внимателно. Ларцев най-сетне улови и формулира смътното си впечатление: всички родители са отбивали номера, а тя е работела.
Колкото повече мислеше за нея, толкова повече странни подробности изплуваха в паметта му.