— Кой е той? — попита Ларцев.
— Не знам. — Наталия Евгениевна пак се разплака.
— Как ви намери?
— Чакахме на една опашка в магазина. Опашката беше дълга, заприказвахме се, той се оплака от семейните си проблеми. Това е. Повече не го видях. Обажда ми се по телефона.
— А как получавате парите от него?
— Слага ги в плик в пощенската ми кутия след всяка родителска среща, на следващия ден. Вечер след срещата ми се обажда, разказвам му всичко, а на другия ден намирам плика в кутията. Трябва да ме разберете — изхлипа Дахно, — аз съм ловджийка, а това хоби гълта много пари. Трябва ми кола за снаряжението, трябва ми оръжие, боеприпаси, лицензи… Не мога без лова, ще умра без него. Защото съм родена в Сибир, в резерват, баща ми беше егер и ме приучи към лова от малка. Отнемат ли ми го — ще се задуша в града.
Дахно се оправдаваше и току се хващаше за сърцето, вземаше лекарства за сърце, хлипаше и се секнеше. Двамата седяха в просторна, но неуютна стая с разностилни мебели, явно купувани по различно време и случайно, без единен замисъл. Всички стени на големия тристаен апартамент бяха отрупани с ловджийски трофеи и оръжие. На прага между стаята и антрето лежеше огромният, рядко чистокръвен доберман на име Цезар.
— Постарайте се да се успокоите, Наталия Евгениевна — меко каза Ларцев. — Нека опитаме от самото начало да възстановим всичко, което си спомняте за този човек. Не бързайте, хубаво си помислете.
— За какво ви е този човек? — изведнъж с подозрение попита Дахно.
— Разбирате ли, Наталия Евгениевна, дъщеря ми беше отвлечена и именно той е организирал отвличането.
— Как?! — Дахно пак се хвана за сърцето. — Боже мой, какъв ужас, какъв ужас! — вайкаше се тя, после се хвана за главата и се заклатушка на стола. — Аз съм виновна, глупачката доверчива, за парите се полакомих, повярвах на този бандит…
И пак отначало: ридания, капки, вода, думи на разкаяние, удряне по гърдите. На Ларцев ужасно му дожаля за тази вече немлада жена, която светлините на големия град отначало са привлекли като глупава пеперудка, а после са я опарили. Момичето от далечния сибирски резерват е започнало да се задушава в огромния каменен, задимен и мръсен град и единственият й отдушник през всичките години е бил ловът — като глътка свежест и природна чистота.
От станция „Университета“ към Дахно Ларцев пътува с метрото, но когато се прехвърли на обиколната линия, наблюдателите го изгубиха. Настъпи часът на най-натовареното движение, тълпи хора се врязваха една в друга, блъскаха се, препречваха пътя, разливаха се на потоци около многобройните книжни и вестникарски сергии, препълнили тунелите и преходите между линиите.
— Давай бързо обратно към Ловно-рибарското дружество! — изкомандва по-ниският и по-възрастен наблюдател. Колегата му, симпатично тъмнокосо момче, ловко лавирайки, се измъкна от навалицата и се вля в насрещния поток, като проправяше път и за по-възрастния.
Работният ден беше свършил и служителката, с която бе разговарял Ларцев, си беше тръгнала. Наблюдателите взеха адреса й от дежурния, съобщиха на Жерехов на „Петровка“ какво е станало и се завтекоха към Кунцево. С доста усилия уговориха жената да се качи в колата и да се върне в службата си. Без да крие раздразнението си, тя отвори касата и хвърли на бюрото картоните.
Тя имаше собствени, съвсем определени планове за вечерта и странните милиционери, които се гонеха едни други, не будеха у нея нищо друго, освен раздразнение.
— Той заинтересува ли се от някоя конкретно? — учтиво я попита високото момче, разглеждайки картите със снимки на ловджийките.
— Не знам. Нищо не си записа. Само ги погледна и толкоз.
— Спомнете си, моля ви, може би е разглеждал някой от картоните по-дълго от останалите, може би ви е попитал нещо? За нас е важна всяка подробност.
— Нямаше нищо подобно. Просто внимателно прегледа всички картони, благодари и си тръгна.
— Тогава може би не е намерил това, което е търсел? Как ви се стори?
— Попитах го и той ми каза, че е намерил. А вие докога ще ме бавите?
— Сега ще си тръгнем, само ще си препишем адресите. Слушай — обърна се изведнъж момчето към по-възрастния, — знаеш ли, че повечето от тези жени работят тук, в дружеството. Щом Ларцев не е останал тук и нищо не е попитал, значи онази, която го интересува, не е сред тях. Жените, които работят другаде, са съвсем малко.