Ето защо вчера Гордеев бе наредил на стажанта Мешчеринов да отиде у вдовицата на загиналия.
Виктор Алексеевич не можеше да знае, че веднага след като получи задачата, Олег се обади на Арсен и му разказа всичко.
— Върви, но преди да докладваш на Гордеев, се свържи с мен, да те ориентирам! — изкомандва старецът.
Вечерта Мешчеринов не намери жената, тя беше келнерка и привършваше работа най-рано в един и половина през нощта, а стажантът не посмя да я безпокои в работата й във връзка с толкова деликатен въпрос. Отиде сутринта, разпита я за всичко, което го интересуваше, и преразказа наученото подробно на Арсен. По това време ръководителят на кантората вече знаеше, че Гордеев се е обаждал на Каменская и се е оплаквал от интензивния натиск „отгоре“. Информацията за Никифорчук само затвърди решението му да скъса с Градов и да го остави сам да се оправя.
„Какъв подлец бил значи нашият Сергей Александрович!“ — с насмешка размишляваше Арсен, докато слушаше ясния и лаконичен разказ на стажанта. Не стига, че беше скрил онази стара история с убийството на Лучников, ами и бе премълчал за съучастника си. Смятал е стария Арсен за пълен глупак. Ръководителят на кантората беше свикнал хората, които се обръщат за услуги към него, да му се доверяват безрезервно, както болен се доверява на лекаря си. Мигар ще хрумне на един нормален човек да крие от лекаря половината симптоми на болестта си и после да се надява, че той ще му помогне да оздравее? А щом Градов не разбира такива прости неща, тогава нека не се надява на кантората и на него, на Арсен.
— Можеш да разкажеш на началника си всичко, както си е — милостиво разреши той на Олег.
Ако знаеше истината, полковник Гордеев сигурно би се засмял на факта, че след като се бе доверил на стажанта, бе получил в резултат достоверна информация. Но в този момент той не знаеше истината, тъй че не се и замисли над сложните перипетии на битката между истината и лъжата.
Вдовицата на Никифорчук бе разказала, че през последния месец преди смъртта си Аркадий пиел повече от обикновено и често посред нощ се обаждал по телефона на някой си Сергей, плачел, споменавал името „Вика“. Жената не знаела кои са тези Сергей и Вика и преди две години било безсмислено да ги търси в многомилионната Москва. Пък и защо, след като смъртта на Аркадий не изглеждала като резултат от престъпление? Освен това тя разказала, че мъжът й често подхващал с нея разговори за децата.
— Как мислиш — питал я той, — дали тригодишните деца разбират какво става около тях? Ами как мислиш, дали когато пораснат, си спомнят нещо от детството си? Ти например спомняш ли си себе си на три годинки?
Аркадий никога не й обяснявал от какво бил предизвикан интересът му към психологията на децата, но веднъж споменал, че искал да знае дали дъщеря му ще си го спомня, когато порасне. Първата му съпруга, след като взела детето и създала ново семейство, завинаги била зачеркнала Аркадий от живота на детето.