— Когато Бог е раздавал чувството за мярка и способността да поемаш разумен риск, вие сигурно сте били първа на опашката. А благодарение на лова сте развили умението си да чувствате опасността и самообладанието си. Ето защо имам абсолютно доверие във вашия усет.
Наталия Евгениевна наистина беше родом от Сибир, беше се родила в семейство на егер, дотук не беше излъгала Ларцев. Завърши медицинския институт в Москва с ленинска стипендия, спортуваше стрелба, в отбора на института неизменно печелеше всички съревнования, последваха интернатура, ординатура, дисертация, назначение в поликлиниката на КГБ. Омъжи се за свой състудент, който не направи такава блестяща кариера, работеше като анестезиолог-нарколог в една от градските болници. Като офицер от КГБ Наталия получаваше много по-висока заплата от мъжа си, с което той бе поставен в зависимо положение, задълбочено от неговата слабост и нейната огромна морална сила. Едно бе лошото — нямаха деца. Като използва широките си връзки в медицинския свят, Наталия Евгениевна се подложи на всички мислими и немислими курсове на лечение, но нищо не помагаше. Изгубили всякаква надежда да си имат собствено дете, съпрузите Дахно предприеха опит да осиновят, но и това им бе отказано поради неподходящи жилищни условия: живееха в гарсониера заедно с престарелия баща на съпруга и макар да чакаха за получаване на апартамент, редът им щеше да дойде най-рано след десет години.
Нещастието връхлетя Наталия Евгениевна внезапно. Предната вечер, след приключването на поредния, мъчително болезнен курс на лечение, бе произнесена окончателната присъда: никога няма да има деца. Такива форми на безплодие не се лекували никъде по света и всички по-нататъшни опити само щели да вредят на здравето й, но нямало да дадат резултат.
Тя плака цяла нощ, на сутринта се нагълта с успокоителни и се потътри на работа. Главата я цепеше, сърцето я болеше, очите й току се пълнеха със сълзи, имаше чувството, че животът е изгубил целия си смисъл. А в кабинета й — генерал, заместник-началник на едно от управленията, с червена пиянска муцуна, вонящ на бъчва и с командирски бас. Боляло го, видите ли, в хълбока. Нищо, ще го поболи и ще му мине, ядосано си помисли хирургът Дахно, изписа на генерала лекарство срещу бъбречни колики и му насрочи нов преглед след три дена.
След три дена генералът дойде, леко пребледнял, но все така здраво лъхащ на алкохол. И умря. Буквално в кабинета на хирурга Дахно. Оказа се, че генералът имал апандисит, плавно преминал в перитонит, с който той си ходил през всичките четири дена, притъпявайки непоносимата болка със старото изпитано народно средство. Заключението на лекарската комисия гласеше, че симптомите на апандисита са били налице при първия преглед на болния, но доктор Дахно не е направила необходимите изследвания и е назначила неправилно лечение, с което е проявила престъпна небрежност, довела до смъртта на болния. Перспективата за лишаване от свобода се виждаше съвсем отблизо, Наталия Евгениевна вече усещаше по лицето си нейното дишане. И тогава се появи Арсен.
— Аз мога да ви помогна, Наталия Евгениевна — кротко й каза той, — та вие сте добър лекар, просто съдбата ви е подложила крак, в който сте се спънали. В затвора трябва да отиват истинските престъпници, закоравелите мръсници, а не приличните хора, на които се е случило нещастие. Съгласна ли сте с мен?
Дахно мълчаливо кимаше и бършеше сълзите си.
— Днес аз ще ви помогна, а вие ще ми помогнете утре, съгласна ли сте? — продължи Арсен. — Заедно с вас ще спасяваме от нещастия добри, достойни хора. Ако станете моя съратничка, ще имате хубав апартамент и аз ще ви помогна за осиновяването. Ще имате не какво да е дете, с неизвестно какви гени на алкохолизирани родители, а най-доброто, най-здравото, най-способното, най-талантливото, което може да се намери. Наистина ще бъде не бебе, а дете в юношеска възраст, но нали трябва да сме сигурни в неговото здраве, психика и интелект, а с малките деца човек може да сгреши. Освен това ще получите възможност да се занимавате с любимия си лов. Е, съгласна ли сте?
Естествено, че беше съгласна. Не можеше да бъде другояче. Арсен никога не се опитваше да вербува хората, без да ги е огледал добре предварително. Всичко, което бе научил за Наталия Евгениевна Дахно, неоспоримо говореше, че тя бе именно човек, какъвто му трябваше. Тя щеше да стане вярна съратничка. И той не сгреши.