След неприятностите с генерала се наложи да прекъсне медицинската си практика. Арсен я уреди на работа в експлоатационния отдел на един от московските телефонни възли. Заплатата беше мизерна, но поръченията на Арсен се заплащаха толкова щедро, че скоро започнаха да се сбъдват всичките най-заветни мечти на Наталия Евгениевна и съпруга й. Вече имаха чудесен апартамент, кола, скъпи пушки, после дойде и вилата, в която се влагаха всички пари, за да се превърне тя в истински дворец сред природата. Наталия Евгениевна не че не обичаше градския си апартамент, но просто не смяташе за необходимо да демонстрира благосъстоянието си пред московските си познати.
Виж, във вилата тя и мъжът й вложиха душа. И сина си възпитаваха така, както искаше Арсен…
Наталия Евгениевна хвърли поглед към часовника. Почти девет вечерта. Колко още може да протака, за да не предизвика подозренията на оперативника? На два пъти почти бе „изпадала в безсъзнание“, с трети път щеше да прекали, тя никога не преиграваше. Трябваше да се опита да заприказва Ларцев.
— Жена ви сигурно е отчаяна — каза тя виновно. — Никога няма да си простя… Няма нищо по-болезнено от майчината мъка.
— Жена ми почина — сухо отвърна Ларцев. — И все пак, Наталия Евгениевна, хайде още веднъж да се опитаме да възстановим всичко, което знаете за този човек.
Бравата на външната врата щракна, после вратата се затвори.
— Мамо, вкъщи ли си? — чу Ларцев. Гласът му се стори смътно познат.
Той се обърна към вратата и погледът му спря върху окачената на стената препарирана глава на лос. И в този момент разбра, че е направил чудовищна, непоправима грешка. Жената, която разговаряше с него ето вече два часа, не можеше да е ловджийка. Сълзите, вайканията и припадъците, с които го нагостиха до гуша тук, не можеше да принадлежат на жена, свикнала да чака търпеливо по няколко часа, застанала „на поме“ в зимната гора в пълна самота насреща й да изскочи разярен глиган, на жена, гребяща в лодка сред храсталаци двуметрова тръстика при лов на патици, когато е толкова лесно да загубиш ориентация и да се изгубиш, на жена, приучена да дере дивеча и да изхвърля кръвта му. И кучето в апартамента не беше ловджийско, а полицейско, породист доберман, който изпълнява функциите на телохранител, винаги ще защити стопанина си и няма да пусне в къщата нежелан гост. Ако един истински ловджия може да си позволи куче, той естествено ще си вземе лайка, сетер или някакъв вид териер. А щом един ловджия държи доберман, това означава, че в живота му има много по-важни и по-опасни неща от лова… Той, Ларцев, бе позволил да го измамят. У него, както беше измъчен и сломен, ослепял от страх за единайсетгодишната си дъщеря, прекалено късно се пробуди професионалистът.
Ларцев посегна за пистолета си, но влезлият в стаята Олег Мешчеринов успя да грабне една пушка от стената. Изстрелите прогърмяха едновременно.
Глава 16.
Преди осем години… Обади се Арсен и с доволен тон й съобщи:
— Наташенка, намерих ви очарователен малък негодник. На тринайсет е, умен, абсолютно здрав физически и морално, в детската му главица няма никакви глупости и интелигентски лиготии. Тръгвайте, директорката ви чака.
Наталия Евгениевна веднага скочи и полетя с колата си към детския дом, който се намираше в друга област. Директорката, която предварително бе получила възнаграждение, за да бъдат допуснати до момчето специално пристигнали от Москва лекари и психолози, посрещна Наталия с отворени обятия и с готовност й показа всички документи на Олег Мешчеринов.
— Той е от много добро семейство — засуети се директорката на детския дом, защото твърде прозрачно й бяха намекнали, че ако Дахно се съгласи да осинови Олег, това събитие няма да остане без внимание и поощрение. — Родителите са били научни работници, кандидати на науките, загинали са преди две години при високопланинска експедиция на Памир. Никой в семейството не е имал хронични заболявания, не са употребявали алкохол. Момчето е било възпитавано правилно, оформен е прекрасен характер, спокоен, сговорчив. Изобщо Олег е нашето най-възпитано и учтиво момче. Искате ли да го повикам?
— Повикайте го — кимна Дахно.
Тя много се вълнуваше. Наталия Евгениевна беше достатъчно умна и беше съвсем наясно: длъжна е да вземе това дете дори то категорично да не й хареса, защото това е заповед, издадена от Арсен. И макар че това на пръв поглед приличаше на искрена грижа за нея, и макар да бе представено като помощ при търсенето на дете за осиновяване, Наталия не се опитваше да се самозалъгва. Тя прекрасно разбираше как стоят нещата.