Ако момчето не й хареса, тя пак ще го осинови, но това ще се превърне в тежък кръст, който ще мъкне цял живот.
Вратата внимателно се отвори, в директорския кабинет влезе едро, широкоплещесто момче със светла коса, прям поглед и волева брадичка.
— Добър ден — без ни най-малко смущение каза то. — Аз съм Олег Мешчеринов. Директорката каза, че сте искали да ме видите.
Наталия Евгениевна моментално видя и мъчителното напрежение, и далеч не детското усилие на волята, с което момчето се опитваше да потисне вълнението си или поне да го скрие.
— Здравей, Олег — усмихна се тя. — Сигурно са ти казали, че искам да те осиновя. Но естествено трябва и ти да си съгласен. Затова решавай — искаш ли да дойдеш у нас за известно време и да опознаеш мен и мъжа ми или ще ти бъде достатъчно още тук и сега да отговоря на всички твои въпроси.
— Имате ли деца? — ни в клин, ни в ръкав попита Олег.
— Не — поклати глава Дахно.
— Значи ако ме осиновите…
— … ти ще бъдеш нашето единствено дете — завърши вместо него Наталия Евгениевна.
— Съгласен съм да ме осиновите — решително отговори момчето.
— Но ти изобщо не ме познаваш — слиса се тя. — Не попита дори как се казвам, с какво се занимавам, къде работя. Сигурен ли си, че можеш да вземеш решението още сега?
— Много ми се иска да ви нарека мама — тихо каза Олег и смело я погледна право в очите.
И в този момент Наталия Евгениевна разбра много неща за тринайсетгодишния Олег Мешчеринов. Може би не всичко, но много. „Не току-така Арсен те нарече малък негодник. Ти наистина си негодник, и то вече не малък. Ти си умен, начетен, рано пораснал негодник. За своите тринайсет години доста разбираш от хора. Явно си се чувствал много добре с родителите си в твоето семейство, било ти е удобно и комфортно, обичали са те, галили са те, глезили са те с подаръци. Или може би не са те глезили и галили, а са се отнасяли с уважение към твоите увлечения и малки странности, не са ти натрапвали нравоученията си, не са те тормозили с прекалено опекунство, не са ти стояли над главата, не са те занимавали с глупости. Израсъл си спокоен и волеви, знаеш абсолютно точно какво искаш от живота и си готов да се бориш за него, каквото и да ти струва това. Не си обичал родителите си безразсъдно и безогледно, просто защото са ти били баща и майка. Обичал си ги, както се обича вкусна храна, удобен фотьойл, хубава книга. Те са били за тебе източник на удобство и комфорт, а когато са загинали и ти по волята на съдбата си се озовал в детския дом, си решил, че ще направиш всичко възможно, за да можеш колкото може по-скоро отново да заживееш в семейство, отново да получиш своята чиния с домашна супа, мекото легло и дрехи, които не са държавни. Попита ме има ли в моето семейство деца. Разбира се, за теб е важно да бъдеш единствен, та нашето внимание и любов да не се делят между теб и някой друг. Ние не сме благотворители, ние сме бездетни съпрузи и това означава, че правилата на играта ще диктуваш ти, а ние покорно ще ги спазваме. Искаш да ме наричаш «мама», така ли? Това е хубаво, само не си мисли, че съм се разтопила от тези думи и съм изгубила способността си да разсъждавам трезво. Прекалено умен си за своята възраст. И малко в повече негодник, отколкото е редно за тази възраст. Но въпреки това аз ще те осиновя. Защото чувствам: с тебе сме от една кръвна група…“
— Много се радвам, че се харесахме — меко се усмихна Наталия Евгениевна. — Надявам се, че ще успея бързо да се справя с всички формалности и ако ти не се откажеш, след два-три дена ще заживеем заедно. Но знаеш ли, Олег, аз се страхувам от такива скорострелни решения. Все пак помисли си още малко. И ако се откажеш, аз ще съумея да те разбера и няма да ти се разсърдя.
— Няма да се откажа — тихо и сериозно отговори момчето.
— Ами добре, щом е така, сега ще си кажем довиждане и аз ще започна да подготвям документите за осиновяването. Много скоро ще те вземем оттук. Довиждане, Олег.
— Довиждане… мамо — с известно усилие издума той и вече по-свободно каза: — Може ли да ви целуна за довиждане?
„Ах, мерзавецо! — с възхищение си помисли Дахно и подаде на Олег бузата си за целувка. — Къде ли си се научил на това? Едно е ясно: държиш се като въплъщение на мечтата. Всяка жена, която иска да осинови дете, мечтае това дете да се държи точно като тебе.“