Тя уверено караше колата по шосето, обмисляйки предстоящия разговор с мъжа си. Трябваше да му създаде впечатлението, че се съветва с него, макар вече да бе взела решението: ще осинови Олег. Сърцето й не се устреми към момчето, както си бе мечтала някога — тя си бе представяла къдрокосо ангелче с трапчинки на бузите и сини очички, лъхащо на мляко и детска невинност.
От Олег лъхаше на воля, хладен ум и опасност. Но изобщо не беше задължително мъжът й да знае това.
Когато влезе вкъщи, мъжът й се бе захласнал по футболния мач на телевизионния екран.
— Къде беше? — равнодушно попита той, без да откъсва очи от телевизора.
— Всичко ще ти разкажа — загадъчно се усмихна Наталия Евгениевна. — Да почакаме да свърши полувремето, после ще си поговорим. Дотогава ще вечерям.
Планът й беше правилно премислен: мъжът й ще бъде любезен и сговорчив от благодарност, задето бе проявила разбиране и не го бе откъснала от футболните му страсти.
— Днес ходих в един детски дом — внимателно започна тя, когато съпругът й дойде в кухнята по време на почивката.
— Защо без мен? — недоволно възкликна съпругът. — Струва ми се, че не само ти искаш да осиновиш дете. Това засяга и мен.
— Извинявай, мили, но нали каза, че днес имаш сложна операция. Реших да не те разсейвам. Знаеш ли, момчето, което видях, е необикновено. Умно, самостоятелно, здраво, добре възпитано. Но, от друга страна, понесло е страшна трагедия, изгубило е и двамата си родители, така че душевността му е доста сложна… С една дума, не знам какво да реша. Ти какво ще кажеш? Както кажеш ти, така ще постъпим.
— На колко години е детето?
— На тринайсет.
— Толкова голямо? — учуди се съпругът.
— Да се намери малко дете е доста по-трудно — търпеливо му обясни Наталия. — Нали си спомняш колко се изтормозихме, докато търсехме по-мъничко детенце. А на тази възраст се намират по-лесно, семействата не ги вземат с голямо желание. Е, какво е твоето мнение?
Съпругът зададе много въпроси, на които Наталия даде обстойни отговори. В един момент тя внезапно разбра, че го е вкарала в задънена улица: той, както обикновено, се старае да й угоди и да й каже това, което тя иска да чуе, но не може да разбере какво именно иска жена му. Харесва ли й момчето или не? Иска ли да го осинови или търси претекст да се откаже от идеята си? Тя пък, на свой ред, не проявява по никакъв начин истинското си отношение към Олег, за да не би съпругът й, не дай си боже, да заподозре, че го притиска и му натрапва решението си. Всъщност дали Олег Мешчеринов наистина й харесва? Наталия знаеше със сигурност, че момчето няма нищо общо с образа на онзи син, когото тя бе създала и отгледала в своята измъчена от несбъднати надежди душа. Ала знаеше и друго: лично Арсен бе избрал това момче и го бе избрал за една абсолютно определена съдба.
Нейната задача беше да възпита момчето така, както й нарежда Арсен, да го превърне отначало в помощник, после в съмишленик, после в съратник. И няма никакво значение дали Олег й харесва или не, иска ли тя да му стане майка. Само едно има значение: годно ли е момчето за съдбата, предначертана за него от Арсен. И тя бе отишла в детския дом не да си избира син — това бяха просто ритуални игри на тема „помощ при осиновяването“, — а за да прикрие поне до известна степен чудовищния цинизъм на съюза си с Арсен. Тя бе отишла да оцени един кандидат за длъжността служител на органите на вътрешните работи, който работи за криминалните структури. Какво пък, кандидатът получи висока оценка. Сега трябва да изиграе още една ритуална игра, този път с мъжа си, по сценария „ти си водачът в нашето семейство, ти трябва да вземеш решението“. В никакъв случай не биваше да оскърбява мъжа си, Арсен категорично бе натъртил на това, а и Наталия прекрасно го разбираше. Съпругът ни е слабичък душевно, лесно се поддава на влияние, само като си припомним как тя с енергия и устрем бе оженила за себе си този красив, безволев, замислен младеж. И това тя, една от най-непривлекателните, за да не кажем грозни, студентки в курса, момиче без пари и без московско жителство! Така че със съпруга трябва да се държим извънредно внимателно, да не го отблъскваме, да не го оскърбяваме, за да не стане лесна плячка за друга жена. Съпругът знае твърде много, за да бъде изпуснат навън от семейството, а по-точно — от костеливите ръчички на Арсен. Освен това съпругът има полезна, ценна специалност — анестезиолог-нарколог. Без такъв специалист Арсен не може, а да се търси и купува нов е сложна и далеч не безопасна работа.