Попаднала в мрежата на собствената си лъжа, Наталия търпеливо понасяше ритуала на съпружеските задължения, като неизменно изиграваше възторг и упоение, защото никога не забравяше: всичко друго, само не и разрив и развод. Не, не, в никакъв случай не бива да допусне това, той знае твърде много за кантората и твърде много е нужен на Арсен. В случай на конфликт ще се наложи да го премахнат.
Събрала цялото си завидно мъжество, Наталия Евгениевна наметна пеньоара си и изскочи от спалнята в хола. На прага бяха застанали Олег и симпатична госпожица с дълго кожено палто и небрежно метнат отгоре му изумруденозелен шал. По лицето на госпожицата бе изписана нескрита насмешка. Наталия беше дошла тук с колата на любовника си и обстоятелството, че пред къщата стоеше чужда кола, а от спалнята изскочи чорлава жена на средна възраст с едва прихлупено пеньоарче и изкривено от паника лице, не оставяше възможност за двояко тълкуване. На госпожицата явно й беше смешно, че тази грозничка и вече немлада жена прави любов също както го правят младите притежатели на стройни и красиви тела.
— Олег, заведи гостенката в хола, предложи й нещо за пиене и ела в кабинета на татко ти. Трябва да поговорим — хладно произнесе Наталия Евгениевна.
Тя седна в дълбокото кресло в кабинета на мъжа си и опита да се съсредоточи. Налагаше се на всяка цена да привлече Олег на своя страна, да му обещае всичко, което той пожелае, само и само да си осигури мълчанието му. Дали да не спретне на бърза ръка някоя лъжа, уж че изпълнява задание от Арсен?
Олег влезе в кабинета и мълчаливо застана пред нея.
Само няколко мига те се гледаха, без да си продумат, но тези мигове му бяха достатъчни, за да разбере настроението на майка си и бързо да се ориентира. Той падна на колени пред креслото и хвана ръката на майка си.
— Мамо, много се радвам за тебе. През тези седем години никога не бях те виждал толкова красива, с горящи очи! Ти си необикновена жена, а какво виждаш от този живот? Скучния татко, скучната си работа, скучния мен. Татко е прекрасен човек, той е добър, почтен, спокоен, но ти имаш нужда и от вълнения, инак съвсем ще се скапеш. Честна дума, много се радвам, че се е намерил човек, който те е оценил — ума ти, красотата ти, разбрал е колко си необикновена. И можеш да бъдеш абсолютно спокойна, татко нищо няма да разбере. Нещо повече — ако занапред мога да ти бъда полезен с нещо, разчитай на мен.
Не се е родила на света жена, която не може да бъде купена с ласкателство. Въпросът е само доколко изтънчено е това ласкателство. Великолепен млад негодник. Въплътената майчина мечта.
… Преди месец…
— Посъветва ли се с чичо Арсен?
— Да, той каза, че трябва да се престоря на стабилен среден студент. Глупаво е да откажа стаж в Московското градско управление, веднага бие на очи. Трябва обаче да направя така, че отзивът за стажа ми да бъде похвален, но и да не поискат след половин година да ме вземат на работа.
— Защо?
— Нужен съм на чичо Арсен в Северното окръжие. Дори да стажувам в Московското градско, пак ще получа разпределение за Северното. Той си има свои планове.
— Е, чичо ти Арсен си знае работата…
… Преди седмица…
— Охлаби хватката, синко. Не бива да изглеждаш прекалено умен. Според информацията, с която разполагаме, Каменская не е никак глупава. Дано не те отгатне.
— Съветваш ме да намаля оборотите, така ли?
— Именно.
— Слушам, генерале мой! Какъв усет имаш само, майче…
Изстрелите прогърмяха едновременно. Ларцев рухна като покосен, а Олег се засвлича бавно, опрян на вратата. Наталия Евгениевна едва бе успяла да осъзнае случилото се, когато на вратата се позвъни. Цезар реагира моментално със злобен лай. Мъжът й си имаше ключове, значи не беше той. Тя не смяташе да отвори вратата на когото и да било другиго.
Позвъни се още веднъж. Цезар залая още по-гръмогласно, после заблъскаха по вратата, чуха се гласове: