Когато Гордеев започна да й бъбри по телефона измислиците си, че „някой отгоре ни притиска“, Настя схвана, че Житената питка вече е усетил възможността да има посредник и предприема опит да го скара с Градов. Тя пък, на свой ред, опита да скара посредника с Фистин, като ги накара безуспешно да търсят Дяков. Докато те го търсеха, можеше да се разчита, че Надя ще бъде в безопасност. Разбира се, ако не й бяха сторили нещо още след отвличането. Но всеки момент можеше да изплува истината за задържането на Дяков и посредникът да разбере, че Настя го води за носа. Тя не можеше да не знае за задържането, защото то бе станало преди нейното изолиране. Сега можеше да разчита само на Житената питка Гордеев — че той ще успее да предотврати изтичането на информация за Дяков, макар че един Господ знае как би успял да го стори, щом на „Петровка“ информаторите на посредника са едва ли не във всеки кабинет или поне на всеки етаж и във всеки отдел. „Може и да не е толкова страшно — утешаваше се тя, — може Ларцев от уплаха да е преувеличил броя им, разбира се, има ги, без съмнение, но популацията на тези изчадия все пак е много по-малка.“ Но засега онези още търсеха Дяков и това й вдъхваше известна надежда. Или поне даваше на Настя време да измисли нещо друго, за да печели време.
И през ум не й минаваше, че държат момичето на лекарства и нещата далеч не стоят така, както тя си мисли. Ако до сутринта Дяков не беше намерен, Арсен щеше да даде указание да бият на Надя още една инжекция. Докато Дяков представляваше за него потенциална опасност, той трябваше да опази средството си за въздействие върху Ларцев. Сутрешната инжекция можеше да се окаже последна за момичето. Ако Настя Каменская знаеше това…
През нощта на 30 срещу 31 декември Николай Фистин забързано излезе от къщи, качи се в своята най-обикновена жигула и полетя към улица „Стоманолеярна“, където живееше автомобилният състезател Славик. Половин час преди това му се бяха обадили момчетата, които бе изпратил да очистят хората на Арсен, скрити в затворения през зимата лагер, и слисано му бяха съобщили, че са намерили там болно момиченце.
Отначало си помислили, че спи, но не успели да го събудят, явно било в безсъзнание.
„Заложница! — изстина Фистин. — Падна ли ми сега, смрадливо старче! Ще те пляскам с чехъла по муцуната, охо!“
— Закарайте момичето у Славик, той живее сам! — нареди чичо Коля.
Той стоя цяла нощ край момичето и се опитва да я върне в съзнание, но безрезултатно. Пулсът беше забавен, но ритмичен. Тя не отваряше очи и не реагираше на гласа му.
Призори Николай вече се канеше да извика „Бърза помощ“, спираше го само липсата на легенда: какво е това дете и откъде се е взело в жилището на Славик.
Да разкаже за лагера би било равно на самоубийство: там беше същинска кървава кланица. Можеше да каже, че са намерили детето на улицата, но случаят би бил прекалено странен, не дай си боже да съобщят в милицията, а на Фистин не му се разправяше с милиция точно сега.
Вече беше почти отчаян, когато момичето полека-лека взе да се съвзема. Към девет часа то отвори очи и се опита да каже нещо, но устните му издадоха само неразбираемо съскане. Чичо Коля доби кураж. Не беше наясно как може да помогне на момичето, но някъде беше чел, че след наркотичен сън (а той не се съмняваше, че то е било под наркоза или нещо много подобно) трябва да се приемат много течности, та заедно с течността организмът да се освобождава и от лекарството. Бутилките с минерална вода бяха готови, чичо Коля бе изпратил Славик да ги купи още призори.
Като даваше на момичето ту вода, ту топъл сладък чай, той успя да чуе от него първите думи:
— Къде е татко?
— А кой е татко ти, чедо? — ласкаво попита Фистин.
— Той е милиционер — прошепна момичето. — Работи на „Петровка“, в криминалния отдел. Обадете се на татко да ме вземе оттук.
— Сега ще му се обадя — с готовност отвърна Николай. — Кажи ми телефона и името на татко си.
Това беше доста добър шанс. Заложницата на Арсен беше дъщеря на ченге. Така значи си подрежда работите тоя… Какво пък, сега той, Фистин, ще командва всичките тези ченгета и ще им диктува волята си, за да помогне на господаря. Ако успее да се спазари с тях, Градов никога няма да забрави, че чичо Коля е направил това, което дъртият пръч не е успял.