Телефонът, който му даде момичето, не отговаряше.
— Тогава трябва да се обадите в службата му — едва чуто прошепна тя и продиктува друг телефонен номер.
Но бащата на Надя го нямаше и в службата му.
— Ще дойде по-късно — отговориха на Фистин. — Кой го търси?
— Негов познат. Беше ме помолил да му се обадя тази сутрин.
— Оставете ми номера на телефона си, той ще ви се обади.
— Той го знае — излъга чичо Коля. — А кога да се обадя, за да го намеря?
— Не мога да ви кажа, не знам.
Николай наля на Надя още една чашка топъл чай и взе да я успокоява:
— Не се притеснявай, малката, татко ти е излязъл някъде по работа. Когато го намерим, веднага ще дойде да те вземе.
Но момичето се чувстваше зле, повръщаше, имаше стомашно разстройство, внезапно ставаше синкавобледо и плувваше в пот. Явно домораслата медицинска помощ не беше достатъчна. А от службата на баща й все така отговаряха:
— Няма го, ще се върне по-късно.
Фистин постепенно се разделяше с надеждата да намери средството за въздействие върху служителя от криминалния отдел на милицията. Имаше чувството, че момичето всеки момент ще умре в ръцете му, трябваше да се постарае да го изтъргува срещу нещо. Поне малко да спечели от него. И трябваше да направи това колкото може по-бързо, докато още можеше да се помогне на детето. Не биваше да допусне то да загине. Какво пък, щом не можеше да се спазари с милицията, можеше да опита същото с Арсен. Да замени заложницата срещу обещанието му да изпълни договора и да помогне на господаря.
Николай се втурна към клуба, защото само оттам можеше да влезе във връзка с Арсен. На няколко пъти се бе опитвал да го прави от други телефони, но не бе успявал. Само обаждането от клуба караше Арсен да му се обади след известно време. Фистин много бързаше, защото часовете за връзка бяха строго договорени. Ако му се налагаше да предаде спешно съобщение, трябваше да звъни шест минути преди всеки четен час. Часовникът му показваше 13:45. Ако след девет минути не успееше да позвъни, отговорът на всяко друго позвъняване щеше да дойде не по-рано от час след това. Ако успееше, очакваше се да говори с Арсен само след двайсет минути.
Чичо Коля успя. Когато набираше номера, електронният часовник на бюрото в стаичката зад спортната зала показваше 13:54.
В 14:15 телефонът иззвъня и Фистин грабна слушалката.
— Сигурно си намерил Дяков — чу присмехулния глас на стареца.
— Грешите. Намерих вашата заложница. И имам за вас едно предложение. Аз ви връщам момичето, явно то много ви трябва за някакви ваши цели. А вие като благодарност свършвате работата на моя шеф.
— Какво момиче? — неподправено се слиса Арсен. — Какви ги дрънкаш?
— Момичето от пионерския лагер — злорадо произнесе чичо Коля. — И с онези, дето го охраняваха, аз се оправих. Сега много има да ги търсите. Е, приемате ли предложението ми?
— Не знам нищо за някакво момиче и за някакъв пионерски лагер — тихо и отчетливо каза Арсен в слушалката. — И изобщо, дядка, ти защо не си е… майката?
Това бе произнесено със същата интонация, с която в добрите английски семейства казват: „Прекрасно е времето днес, нали?“
Късите сигнали в слушалката отрезвиха Фистин. И тук провал, отчаяно си помисли той. Вече се беше примирил, че не разбира Арсен и неговите действия. Сега си мислеше само как да помогне и на господаря си, и на момичето. И реши да се върне у Славик, за да предприеме още един опит да намери таткото на Надя, ченгето.
В казаното от Фистин нямаше нищо ново за Арсен. Като не дочака на сутринта позвъняването на лекаря, той отиде в лагера и видя следите от клането. Момичето беше изчезнало. Не беше трудно да се досети, че това не е работа на милицията, а на чичо Коля и неговите момчета. Милицията щеше да остави в лагера засада.
Едва се бе прибрал, когато му се обади Наташа Дахно и му разказа за снощната трагедия. Олег загинал. Ларцев бил ранен.
Нея и мъжа й ги държали цяла нощ на „Петровка“, разпитвали ги как е станало всичко. Тя имала самообладанието и хладнокръвието да стовари всичко върху Олег. Че нали, Ларцев бил дошъл при него, а не при нея. Тя не знаела защо. Просто казал, че търси Олег и го чакал два часа, без да обяснява нищо. И без това момчето вече го нямало.