— Как мислиш, Ларцев ще оцелее ли? — попита Арсен.
— Едва ли. Прекалено тежко е ранен. Но дори да го оперират успешно, най-малко седмица ще бъде в безсъзнание, а после ще остане инвалид — авторитетно заяви бившата лекарка хирург.
— Ами добре, значи ние с тебе имаме поне седмица, за да можете ти и мъжът ти временно да се укриете — констатира Арсен. — Ако Ларцев след седмица успее да разкаже нещо, това вече няма да помогне. Добре, мила, до довечера ще си изясня всичко, тогава ще решим как да действаме. А ти днес следобед изпрати монтьора да свали номера. И кажи на Валера, че повече не е нужно да подслушват телефона на Каменская.
Валера беше главен инженер в телефонната централа и също се хранеше от паничката на Арсен.
Във връзка с тези събития Арсен не се притесни за Надя. Щом Ларцев излиза от играта задълго, ако не и завинаги, на него, на Арсен, момичето повече не му трябва. Нека Фистин да прави с него каквото иска. Днес следобед номерът на телефона, чрез който с него се свързваха чичо Коля и Градов, ще престане да функционира. Градов снощи цяла нощ се бе опитвал да се свърже с кантората, но Арсен не отговаряше на позвъняванията му. Енергичният Сергей Александрович дори бе предприел опит с помощта на своите приятелчета от милицията да разбере какъв е този телефонен номер и къде се намира телефонът, но Наташенка Дахно, както винаги, се бе оказала на висота. В телефонната централа само тя отговаряше за разпределението и регистрирането на телефонните номера и пак само тя даваше официалните справки за тях. Поддържаше цялата си документация в такъв ред, че никой не би могъл нищо да разбере или изрови. По принцип номерът трябваше да се изключи още вчера, обикновено Арсен правеше това незабавно след приключването на всеки договор, но сега трябваше да запази връзката заради Фистин — в случай че той намери хлапака Дяков. Днес номерът вече не му трябваше.
Дори ако арестуват Фистин или Градов, а това е твърде вероятно, никой не ще може да открие тайнствения Арсен и всичките техни приказки на „Петровка“ ще изглеждат като измишльотини, съчинени от нещастниците в стремежа им да оневинят себе си и донякъде да се отърват от отговорност.
Но разговорът с Фистин просто вбеси Арсен. Какво си позволява този престъпник? Намислил да се пазари с него, ха! Много иска бе, тоя боклук с железни зъби. Отдавна не е подушвал нар, сигурно е забравил, че мястото му е до кофата за пикаене.
Арсен излезе на улицата, разходи се до най-близката телефонна кабина и набра 02.
— Дъщерята на вашия служител майор Ларцев е била отвлечена. Направил го е два пъти осъжданият Николай Фистин, живущ на проспект „Федеративен“, блок 16, вход 3. — И затвори телефона.
Обаждането за дъщерята на Ларцев бе регистрирано на „Петровка“ още преди чичо Коля да излезе от клуба. Службата за външно наблюдение съобщи, че той е прекарал цялата нощ и част от сутринта в един блок на улица „Стоманолеярна“. Там незабавно бе изпратена въоръжена група. Един час след разговора на Николай Фистин с Арсен той и собственикът на жилището, автомобилният състезател Славик, бяха арестувани, а Надя Ларцева — закарана в болницата.
От рано сутринта на 31 декември Сергей Александрович Градов търсеше чичо Коля. Антонина му каза, че е тръгнал за някъде посред нощ и досега не се е прибирал.
— Щом се прибере, нека веднага се свърже с мен — помоли я Градов.
Минаваха часове, а Николай не се появяваше, нямаше го и в клуба и никой не знаеше къде е. Лоши предчувствия измъчваха Градов, той разбираше, че всичко това е свързано с отказа на Арсен да изпълни договора им. Към пет вечерта той за пореден път се обади в дома на Фистин.
— Сергей Александрович — зарида в слушалката Антонина. — Арестували са Коля.
В момент на паника Градов мислеше трудно, затова му бяха нужни поне няколко минути, за да проумее, че Коля Фистин беше последната преграда между него и правоохранителните органи. Щом бяха арестували Николай, следващият щеше да бъде Градов. По стар навик Сергей Александрович се опита да открие сред обкръжението си човек, на когото ще може да разчита и който ще уреди всичко. Още от малък си имаше добрия татко, който се грижеше за Серьожа, кажи-речи, до женитбата му, после се появиха секретари, референти, помощници, блюдолизци, най-сетне — появи се Арсен. Всички тези хора в един глас повтаряха: „Не се тревожете, ние всичко ще уредим, всичко ще се оправи.“ Сега бе принуден да срещне очи в очи неприятния факт: никой вече няма да се натовари с неговите проблеми.