Посрещането на новата година в дома на полковник Гордеев беше тъжно. Виктор Алексеевич, съпругата му, Настя и Льоша пийнаха шампанско и вяло почовъркаха с вилиците вкусната храна в чиниите си. Никой не се опитваше да се преструва, че всичко е наред. Надежда Андреевна, детективска съпруга с трийсетгодишен стаж, разбираше всичко без думи и в първия удобен момент стана от масата.
— Вие си отпуснете душите, поприказвайте си, а ние с Алексей ще идем да гледаме филм. Днес ми донесоха касети с някакви лауреати на „Оскар“.
Настя вдигна глава и очите й срещнаха очите на Льоша. Лицето му беше напрегнато.
— Нека Льошка да остане — помоли тя Гордеев. — Той има право да знае.
Никой не се решаваше да започне разговора. И на Настя, и на Виктор Алексеевич им беше еднакво тежко и неприятно.
— Дяков и Фистин дадоха показания — каза най-сетне Гордеев. — Дяков е хлапак, целият е само мускулатура. За историята в жилището на художника поддържа предишната си версия: че някакъв човек му дал ключовете и му обещал да му плати, ако донесе бележката. По-нататък — все по схемата: не знам, не помня, не видях. При това положение нямаме и за какво да го обвиним. Ако поне казваше същото като на Карташов: че е дошъл да краде, бихме могли да го обвиним в опит за кражба и незаконно проникване в чуждо жилище. А проникване в жилище с цел търсене на бележка, която няма материална ценност — какво да го правим за това? Вячеслав Кузин, в чието жилище намерихме Надя, се оказа собственик на кола, боядисана в същите цветове като колата, прегазила Косар, така че можем да опитаме нещо по тази линия, за да пипнем останалите. Фистин е по-костелив орех. Започна да се пазари, обеща да ни предаде някакъв всемогъщ Арсен, който бил организирал всички убийства и отвличането на момичето. Засега по този начин прикрива приятеля си Градов. Но съобщим ли му, че Сергей Александрович се е самоубил, тогава ще видим какво ще запее. Разбира се, не намерихме никакъв Арсен.
— Но той съществува — полувъпросително каза Настя.
— Съществува, разбира се — въздъхна Гордеев, — но иди, че го търси. Стопи се като призрак на разсъмване. И телефонът, чрез който Фистин се е свързвал с него, не съществува. Надеждата ми е само в Ларцев. Ако оцелее, той може да ни разкаже едно-друго. Например защо е отишъл в дома на стажанта! И защо са стреляли един по друг.
— Стажантът е бил човек на Арсен — твърдо каза Настя. — Сега съм сигурна. Именно той е взел отпечатък от ключовете ми, когато се върнах от Италия и за пръв път отворих дума за Бризак. Пак той беше ходил у вдовицата на Косар, беше взел бележника му, а не ми го даде, защото в него са били телефонните номера на Бондаренко. Излъга ме, че го бил загубил.
— Е, и? Какъв е бил конфликтът му с Ларцев?
— Може би Ларцев е научил, че Олег е човек на този неуловим Арсен, и е смятал, че има нещо общо с отвличането на Надя? — предположи тя.
— Може така да е смятал — съгласи се Гордеев. — Но защо тогава не е поговорил с него, не се е опитал да научи къде е момичето, а веднага е почнал да стреля? Майката на Олег казва, че не са си разменили нито дума. Има и друг вариант. Ларцев може да е научил, че именно Олег е убил Морозов, и затова да е отишъл да го накаже като предател. В този случай приказки не са нужни. Хем да се пръснеш от яд: нашите момчета са закъснели само с половин минута, чули са изстрелите, когато са били вече по стълбището.
— Не вярвам да е било така — поклати глава Настя. — Да отиде, за да го убие пред очите на майка му? Мога да го повярвам за всеки друг, но не и за Володка.
— И аз не вярвам. Преди да отиде у Олег, Ларцев е ходил в Ловно-рибарското дружество. Изглежда, спешно му е трябвал адресът на Мешчеринов, а Олег сигурно му е бил казал, че майка му е ловджийка и че живее на Ленински проспект. Този начин за намиране на адреса се е оказал по-лесен и по-ефективен, отколкото да се върне на „Петровка“ и да чака стажанта или да търси адреса чрез Централното справочно бюро. Имаш ли други версии?
— Засега не. Но ще мисля. Имам лошото чувство, че никога не ще научим цялата истина за тази история. А какво стана с Женя?
— С Женя, Стасенка, историята се оказа доста грозна. В чантата му намерихме бележник със записки по делото на Ерьомина. Излиза, че той е водил разследване самостоятелно и е криел информация от теб, сигурно е искал сам да намери убийците. Ти да се изложиш, а той да блесне. В неговите записки има достатъчно сведения, за да свържем Фистин и неговите хора с убийството на Вика, така че поне за това можем да му бъдем благодарни. Но явно вчера е станало нещо, което го е направило крайно опасен за посредника. Какво именно — никога няма да научим. Той не е разказал нищо на Паша Жерехов, чакал е мене. И ето, дочакал е. Макар че за покойници не се говори лошо, глупак излезе. Щом играеш в един отбор, не бива да нарушаваш правилата на играта. Това винаги свършва зле. Забележи само: убили са го дори без да се опитат да разберат дали е споделил с някого поредното си разкритие. Ти разбираш ли какво означава това?