Разположиха се в кухнята, чиста и уютна — тук господстваха бежовият и светлокафявият цвят и това също хареса на Настя. Тя с удоволствие забеляза, че кафето е вкусно и силно, а домакинът действа с джезвето ловко и бързо и въпреки внушителната си фигура, се движи грациозно и леко.
— Разкажете ми за Вика — помоли го тя.
— Какво по-точно? Как се разболя ли?
— Не, от самото начало. Още от причината да се озове в детски дом.
Тригодишната Вика Ерьомина се озовала в детския дом, след като майка й била изпратена на принудително лечение от алкохолизъм. Няколко месеца по-късно в лечебно-трудовия профилакториум Ерьомина старша починала, отровена с взел се неизвестно откъде денатуриран спирт. Майката на момичето никога не се била омъжвала, други роднини не се намерили, тъй че Вика останала в дома завинаги. Пораснала, завършила ПТУ със специалност „бояджия-мазач“, започнала работа, получила място в общежитие. В работно време се трудела, в извънработно — най-широко използвала своята ярка, необикновена красота. Така живяла доста дълго, докато преди около две години и половина прочела във вестника обява, че в някаква фирма търсят момиче до 23 години за работа като секретарка. Вика била достатъчно цинична, за да се сети защо в подобна обява е обявена възраст. Купила няколко рекламни вестника, внимателно ги прочела и избрала предложенията, адресирани до млади, привлекателни момичета. И така станала служителка във фирмата.
— Кога се запознахте с нея?
— Отдавна, още когато беше бояджийка. Боядисваше в съседния апартамент. Отначало се отбиваше при мен за чаша чай, когато беше в почивка. После предложи да ми сготви, каза, че готвела чудесно и ужасно й се искало да сготви обяд на мъж, а не на приятелките си в общежитието. Аз не се възпротивих, Вика ми харесваше, видя ми се симпатична и открита. Е, и рядка красавица, разбира се…
— Борис… — Настя се посмути. — Вие не бяхте ли против работата, която Вика е вършела за фирмата?
— Не бях във възторг, но не от ревност, а по чисто човешки съображения. Когато една млада жена се издържа с проституция не защото това страшно много й харесва, а защото не умее нищо друго, а пък иска да има много пари — това е печално във всяко отношение. Но не можех да й говоря на тази тема.
— Защо така?
— А какво можех да й предложа в замяна? Фирмата веднага я настани в апартамент, купиха й мебели. И й плащаха, колкото аз печеля за цяла година. Докато беше бояджийка, й правех подаръци, глезех я. А през последните две години всичко се промени, вече Вика ми правеше подаръци. Отначало това страшно ме притесняваше, после разбрах много неща…
— Какво именно? — напрегна се Настя.
— Детският дом. Опитайте да се поставите на нейно място, да си представите как се е чувствала и тогава и вие ще разберете. В нейното детство не са съществували много от нещата, които имат децата, израсли в семейства. И Вика постоянно изпитваше нужда някак да компенсира това, да си „довземе“ от живота. Гледаше да не си спомня за дома, поддържаше отношения само с Льоля Колобова. Беше скъсала всякакви връзки и с приятелките си от общежитието. Искаше й се да има не общи, а свои, индивидуални приятелки, свой собствен кръг от приятели, които да избере сама, а не такива, които съдбата случайно е събрала в един клас, в една група или в една стая. Искаше сама да избира какво да прави и с кого да общува. Вярно е, че изборът й не беше много добър, но… Човек не може да си избере и главата. За нея беше важно единствено, че си избира познатите по своя воля и желание, а че понякога те бяха някакви съмнителни личности — това не я вълнуваше. Същото е и с готвенето и подаръците: искаше й се да си избере обект и да се грижи за него, жадуваше за семейство. Всичко това се стовари изцяло върху мен и с времето дори започна да ми харесва.
— Тя искаше ли да се омъжи за вас?
— Може би. Беше достатъчно умна да не говори за това. Можеше ли да предложи себе си за съпруга — със своя начин на живот?
— Защо, нима се е налагало непременно да продължи по този начин?
— Нали ви казах, Вика искаше да има много пари. Разберете, не че беше алчна, тя не пестеше парите, а ги харчеше наляво и надясно. Неудържимият й стремеж към богатството също беше компенсация за сиромашкото детство в дома. Така че е трябвало да избира какво й се иска повече — да се омъжи или да има пари.
— А вие, Борис? Вие имахте ли желание да се ожените за нея?
— Е, аз съм бил женен два пъти, плащам издръжка на дъщеря си. Разбира се, бих искал да имам нормално семейство, деца. Но не от Вика. Тя пиеше прекалено много, за да роди здраво дете и да бъде добра съпруга и майка. Харесваше й да си поиграе на съпруга тук, при мен, но два, най-много три дена в седмицата, на повече не беше способна. Останалото време прекарваше или с поредния клиент, или с приятелите си, или просто се излежаваше на дивана и мечтаеше. Още кафе?