Борис сипа зърна в кафемелачката и продължи разказа си за лекомислената и безпътна Вика Ерьомина.
Дълги години, всъщност вероятно откак се помнела, тя периодично сънувала един страшен сън. Понякога често, понякога с прекъсване от няколко години, този сън се връщал при Вика и я карал да се събужда и да трепери от страх. Сънувала окървавена ръка. Някакъв човек, чието лице тя не виждала в съня си, избърсвал ръката си о бяла варосана стена и оставял на нея пет червени ивици. Появявала се друга ръка, чийто притежател тя също не виждала, и напряко на петте ивици рисувал с нещо нотен ключ „сол“. Чувало се гадно хихикане, постепенно прерастващо в отвратителен злобен кикот, и под звуците на този кикот Вика, ужасена, се събуждала.
В края на септември Вика отишла при Карташов и още от прага му казала:
— Някой е проникнал в съня ми и го разказва по радиото.
В първия момент Борис се объркал. „Ето ти на — помислил си. — Докъде само я докара пиенето!“ Не знаел какво се прави в такива случаи. Дали трябвало да й обясни, че това не може да бъде, че е проява на болезнена психика, или пък да се съгласява и да се прави, че й вярва? Борис избрал трети вариант, съчетаващ, както си мислел, лечебния момент и привидното съгласие. След като натрапчивата идея не напуснала момичето и след седмица, той предложил:
— Хайде да опитаме да нарисуваме съня ти. Ако съществува сила, която краде сънищата ти, това трябва да я уплаши.
Въпреки опасенията му, Вика не отказала и Борис направил няколко ескиза, докато не се получило нещо, близко до съня й. Но това не помогнало. Вика все повече потъвала в идеята си, но отричала болезненото си състояние и категорично отказвала да отиде на психиатър. Тогава Карташов решил той да се консултира със специалист. Лекарят признал, че външните симптоми приличат на начало на остро психическо заболяване, че идеята за въздействие върху човек по радиото е характерна за синдрома Кандински-Клерамбо, но нищо не може да се твърди със сигурност. Диагнози не се поставят задочно. Щом момичето отказва категорично да отиде доброволно на лекар, има само един изход: той, лекарят, може да отиде на гости на Карташов, уж че му е приятел, когато Вика си е вкъщи, да остане с тях час-два, да пият чай и той да види с очите си болната, нейното поведение. Уговорили се веднага щом Борис се върне от командировка, непременно да организират това посещение. И всъщност това е всичко. Когато на 27 октомври се върнал от Орел, където правел ескизи за книга, подготвяна от тамошно издателство, Борис научил, че Вика е изчезнала и вече трети ден не ходи на работа.
— Вие знаете какво стана по-нататък. Търках праговете на милицията, започнах да звъня на всички приятели на Вика. Без никакъв резултат.
— А да сте се опитвали да поговорите с друг лекар? Или се задоволихте с мнението на един?
— Ами аз се затрудних дори с намирането на един. Нямам познати лекари, нали разбирате, кръгът на познатите ми е различен.
— Къде намерихте този психиатър?
— Чрез познат, и то случайно. Той веднъж беше споменал, че имал много приятели медици и ако имам проблеми със здравето, винаги ще се радва да помогне. Именно към него се обърнах, а той ме свърза с въпросния лекар.
Настя чу как в стаята зазвъня телефонът, но Борис остана на мястото си, сякаш не беше го чул.
— Няма ли да вдигнете? — попита тя учудено.
— Имам телефонен секретар. Ако трябва, после ще се обадя.
Когато тръгваше за Борис Карташов, Настя искаше да провери дали заболяването на Ерьомина не е измислица на самия художник. Световната практика, казваше си тя, познава случаи, когато злонамерени хора ловко внушават на човека, че психиката му не е в ред, за да използват това за собствените си интереси. Лекарят дори не е виждал Вика, на практика всичко, което знаем за заболяването на момичето, го знаем от думите на Карташов. Ами ако той лъже? Наистина съществуват показанията на Олга Колобова, приятелката от детския дом, че тя била разговаряла с Вика за нейния откраднат сън, не изразила учудване и не се опитала да я разубеждава. Но нали и Колобова може да лъже, да са се наговорили с Борис. Защо ли? Ами може да има безброй причини. Например да са решили да се отърват от Вика и да са съчинили тази психиатрична балада. Мотивите? Засега не са ясни, но нали тази версия още не е била разработвана. Може и да има такива мотиви, може дори те да са очевидни, просто никой не ги е търсил.