— И какво ви каза последния път? За какво ви е искала прошка?
— Каза ми, че макар да бил женкар, мъжът й се стараел по възможност да го крие от нея и това поведение било много по-прилично от поведението на Вика, която открито се шляела с всякакви мъже и не смятала за нужно да се срамува.
— И каза това за близка приятелка? — смая се Настя.
Карташов сви рамене.
— Жени… — неопределено отвърна той. — Можеш ли ги разбра? Хайде да продължим да слушаме.
„Борис, аз съм, Олег. С момчетата сме намислили да идем за Нова година във Вороново. Ако искаш да се присъединиш, обади се до десети ноември, местата трябва да се запазят предварително…“
„Борка, забравил съм у вас една кибритена кутийка, на която е записан много важен телефонен номер. Ако я намериш, не я хвърляй…“
„Боря, много ми липсваш. Целувам те, мили…“
— А тази коя е? — Настя спря лентата.
— Позната. — Карташов я погледна предизвикателно в очакване на следващи въпроси и предварително готов да се озъби.
— Но определено не е Вика, така ли?
— Не е Вика. Ако не ми вярвате, ще ви пусна други касети, с нейния глас.
— Вярвам ви — каза неискрено Настя и отново пусна касетата.
Обаждания от възложители, от приятели, от родителите на Борис, от жени… И изведнъж настъпи пауза.
— Какво е това? — Настя рязко изключи касетофона, откъдето вече се чу поздравът на следващия човек.
— Не знам — смутено отвърна Карташов. — Не съм обърнал внимание, когато я слушах. Нали знаете как става — включиш секретаря и през това време започваш да вадиш багажа от сака или да си готвиш вечерята… Вниманието постоянно се превключва от това, което слушаш, към това, което вършиш.
— Кой се беше обадил преди паузата?
От напрежение ръцете на Настя се разтрепериха. Тя разбра, че е напипала някаква нишка.
— Солодовников, един състудент.
— А след паузата?
Борис включи записа и изслуша обаждането до края.
— Това е Татяна, една моя братовчедка.
— Обадете им се и ги попитайте кога, в кой ден и по възможност в колко часа са ви се обадили. Трябва да го направите веднага.
Художникът покорно седна до телефона, а Настя отново заразглежда рисунката, на която бе изобразен откраднатият сън на Вика Ерьомина.
— Всичко е много неточно — обърна се към нея Борис. — Минал е почти месец, хората са започнали да забравят подробностите. Солодовников казва, че се е обаждал някъде в края на седмицата, на 21 или на 22 октомври, но със сигурност си спомня, че не е било по-късно от петък вечерта, 22 октомври, защото тогава заминал за Петербург. Всъщност ми се е обадил именно във връзка с това заминаване, искал да му кажа телефонния номер на наш общ познат от Петербург. А братовчедка ми се е обаждала, след като видяла по телевизора първата ми жена: интервюирали я на улицата като случайна минувачка. Тя изобщо не си спомня кой ден е било, но казва, че грабнала телефона веднага след предаването, искала да ми съобщи, че Катя била отново в Москва.
— А за вас сигурно е много важно да знаете, че първата ви съпруга е отново в Москва, така ли?
— Разбирате ли, Екатерина има сложен характер. Тя е вятърничава и сприхава, смята, че аз съм виновен за всичките й нещастия, не може да ми прости развода и много обича да ми погажда разни дребни мръсни номера. Миналия път например не й се е досвидяло загубеното време, седяла цяло денонощие на стълбището над моя апартамент, за да издебне кога от къщи ще излезе някоя жена, а когато най-сетне дочака, я спря и й наприказва такива гадости за мен, че аз се видях направо в чудо.
— Жената, с която е разговаряла бившата ви съпруга… Вика ли беше?
— Не — бързо отговори Карташов. Май твърде бързо, отбеляза си Настя.
— А коя?
— Не беше Вика — натъртено каза Борис, втренчен право в очите й. — А коя беше конкретно — това не трябва да ви засяга.
— Братовчедка ви спомня ли си кое е било предаването, след което се е втурнала към телефона?
— „Свободни завои“, по четвърти канал.
Настя се замисли. Трябва да изземе касетата, очевидно е. Паузата може да се е появила по две причини: или някой след сигнала на телефонния секретар не е пожелал да каже нищо и просто е мълчал в слушалката, или записът е бил изтрит. В първия случай това не добавяше нищо ново към делото, а във втория даваше солидни основания Борис Карташов да бъде заподозрян, че е изтрил нечие обаждане и не е изключено това обаждане или да е било от самата Ерьомина, или да е имало някаква връзка със смъртта й. Житената питка я беше предупредил, че убийството на Вика може да е свързано с мафиотски далавери, а както е известно, мафията разполага с най-силните адвокати, ето защо просто да изземе касетата би било непростима грешка: върви доказвай после, че записът не е изтрит в милицията с цел Карташов да бъде компрометиран. Трябва да спази всички формалности: да получи бланка и да оформи изземането. Но как да го направи? Ако Борис е честен, в което Настя много се съмняваше, може да дойде утре сутринта с протокол и поемни лица. Ами ако е замесен в убийството и паузата на лентата е свързана по някакъв начин с това? Кой знае каква лента ще получи утре и в какъв вид ще бъде тя? Но въпреки това не бива да я иззема: ако записът е бил изтрит, на лентата няма да има шумов фон, който непременно остава, дори телефониралият да е мълчал. Само експерти трябва да отговорят на въпроса за странната пауза. Какво да прави?