В коридора Настя настигна Мешчеринов, който беше тръгнал към стола, и го докосна по лакътя.
— Почакайте малко, Мешчеринов. Вие знаете ли вече къде ще карате стажа си?
— В Северното окръжие, участък „Тимирязевски“. Защо?
— Не бихте ли искали да стажувате в Градското управление, в отдела по борба срещу тежките насилствени престъпления?
Мешчеринов замря и леко примижал, се втренчи в Настя. Той сякаш напрегнато размишляваше, претегляше всичките „за“ и „против“ това. После леко кимна.
— Бих искал, ако е възможно. Но учебният отдел вече е разпределил всички ни.
— Аз ще реша този проблем. Трябва ми само вашето съгласие.
— Аз съм съгласен. Но защо го искате вие?
За втори път през последните два часа това момче постави Настя в затруднено положение. „Ти не си бил от тук от там, приятелче — озадачено си помисли тя. — Друг на твое място щеше да скача от радост, без нито за миг да се замисля. А ти нещо пресмяташ, размисляш, задаваш въпроси. Явно ще излезе детектив от тебе. Добре че те намерих.“
— И ние като всички страдаме от недостиг на служители — отговори тя на Мешчеринов. — Затова се радваме на всяка помощ. Но колкото по-умен е стажантът, толкова по-добре, дори да идва при нас само за един месец.
— Според вас съм умен, така ли? — позасмя се студентът. — Приятно ми е да го чуя. Защото вие ни изравнихте със земята преди малко.
И майорът от милицията Анастасия Каменская се почувства неловко.
— Да не те събудих? — чу се в телефонната слушалка гласът на Андрей Чернишов.
Настя запали лампата и погледна часовника — беше седем без пет. Будилникът щеше да звънне след пет минути.
— Събуди ме, садист такъв — сопна му се тя. — Открадна ми пет минути скъпоценен сън.
— Не мога да разбера начина ти на живот, Настася. Аз съм станал от цял час, разходихме се с Кирил, направих си гимнастиката на чист въздух, сега съм бодър и свеж, а ти къртиш. Ама наистина ли спеше?
— Разбира се, че наистина.
— Е, извинявай тогава. Разсъни ли се вече? Можеш ли да възприемаш информация?
— Давай.
Настя се надигна на лакът, намести се по-удобно в леглото и сложи телефона на гърдите си.
— Значи, първо. Предаването „Свободни завои“ по четвърти канал е било излъчено на 22 октомври в 21:15, завършило е в 21:45. Второ, майката на Виктория Ерьомина наистина е била алкохоличка, но Вика е била настанена в интерната не защото майка й е била пратена на лечение, а защото е била осъдена по член сто и трети за умишлено убийство. Инак наистина е починала от отравяне с денатуриран спирт, но не в профилакториум, а в колония със строг режим.
— Защо със строг режим? Рецидивистка ли е била?
— С втора присъда. Първия път е лежала за кражба. Между другото Вика се е родила, докато тя е излежавала първата си присъда. В детския дом вече почти целият персонал е нов, но една от възпитателките работи там отдавна. Тя твърди, че не са казвали истината на Вика, за да не я травмират. Достатъчно й било, че майка й е боледувала от алкохолизъм. Пък и смъртта й е била страшна. Сега трето, най-лошото. Готова ли си?
— Готова съм.
— Валентин Петрович Косар, човекът с многото връзки в медицинския свят, е умрял.
— Кога?
— Кураж, Настася, май с тебе сме навлезли в някакво тресавище. Косар е бил прегазен от кола. Нито очевидци, нито информация — нищо. Трупът е намерен на пътя от минаващ шофьор. Делото се води в Югозападното окръжие. Още не знам подробности, смятам днес да прескоча дотам.
— Чакай, Андрюша, чакай малко. — Настя се намръщи като от болка и притисна свободната си длан до слепоочието. — В главата ми е пълна каша, нищо не схващам. Кога е загинал Косар?
— На двайсет и пети октомври.
— Трябва да помисля малко. Ти върви в Югозападния, а аз ще отида в службата, ще докладвам на Житената питка, после тръгвам за Олшански. Хайде да се срещнем с тебе към два часа. Става ли?
— Къде?
— Доколкото разбирам, ти искаш да нахраниш Кирил около обяд.
— Е… бих искал, разбира се.
— Хайде да ме вземеш в един и половина до станция „Чеховская“ на метрото, да отидем у вас, ти ще нахраниш кучето, а после ще излезем да го разходим. Знаеш ли, имам чувството, че с тебе някак се лутаме без посока, блъскаме се в разни врати, без да разбираме какво искаме да намерим. Стига сме препускали, време е да седнем и да помислим. Съгласен ли си?