— Жалко. Толкова се надявах! Но и без това трябва да разработваме Карташов, нали, Константин Михайлович?
— Съгласен съм — кимна Олшански. — Някакви предложения?
— Имам. На първо място трябва отново да разпитаме приятелката на Ерьомина — Колобова, и психиатъра. После още веднъж да разговаряме с родителите на Карташов и изобщо с всички, разпитани през първите дни. — За малко да каже: „С всички, разпитани от Ларцев“, но се усети навреме.
Следователят се намръщи.
— Какво искаш да извлечеш от тези разпити? Хайде, кажи ми, ако обичаш, какви въпроси би им задала освен онези, които вече са били задавани?
„Въпросите ще бъдат същите, но подозирам, че отговорите ще са други“ — мислено му отговори Настя, но отново се сдържа.
— Делото не помръдва — продължи междувременно следователят, — нищо ново не се появява в него, а ти постоянно се опитваш да създадеш илюзия за трескава работа и вършиш едно и също нещо по няколко пъти. Къде е прехваленият ти интелект? Колко са ми говорили за теб, колко са те превъзнасяли, обаче аз нещо не забелязвам необикновените ти способности. Обикновен детектив от средна ръка, такива има хиляди. Така че дай да се разберем откровено, Каменская. Сега ти казах обидни думи, но основание за тях е това, което виждам. А ако не виждам нещо, то си е вече твоя вина. Нали те предупредих нищо да не криеш. Признай си, има ли нещо, което не си ми казала?
Търпението на Настя се изчерпа. „Не, не съм Грета Гарбо — помисли си тя. — Не ставам за актриса. Мога да си бъда само аз, не издържам повече от пет минути преструвки.“ И реши да каже истината.
— Константин Михайлович, протоколите от първите разпити са правени през пръсти. Разбирам колко ви е неприятно да го чуете, знам, че Ларцев ви е близък приятел. Повярвайте ми, знаем се с него не от една година, аз много го уважавам и се отнасям към него с доверие и топлота. Но в сегашната ситуация моите и вашите емоции пречат на нормалната работа по делото. Нека признаем, че Ларцев е работил припряно, искал е по-бързо да свърши работата и я е претупал, тъй че сега трябва да я започнем наново. В резултат е изпуснато времето, което бихме могли да използваме по-резултатно. Е, какво сега, да си скубем косите ли? Станалото — станало. Животът на Володя е труден, нека му простим пропуските и да се постараем да поправим поправимото. Макар че има неща, които вече не могат да се поправят. Моля ви, не си затваряйте очите и не се преструвайте, че всичко е наред. Нали сам виждате, че протоколите от разпитите са направени лошо. Вие сте опитен следовател, просто не може да не виждате това. Искате ли един пример?
— Не искам. Аз съм опитен следовател и сам виждам всичко. Но те моля, Анастасия, нека засега това си остане между нас. Не обещавам, че ще имам достатъчно мъжество да поговоря с Ларцев, но ако някой трябва да го направи, най-добре това да бъда аз. Не се оплаквай от него на Гордеев, а? Трябваше лично аз да разпитам всички, когато видях тези пусти протоколи, но се предоверих на Володка, дявол да го вземе! Мислех си: не е възможно той да е пропуснал нещо важно. Знаеш ли върху колко дела работя едновременно? Върху двайсет и седем. Ха кажи ми как да провеждам повторни разпити?
Олшански сякаш в един миг се състари. Ослепителната му усмивка угасна, в гласа му се долавяше отчаяние.
— Защо тогава толкова се съпротивлявахте, когато заговорих за повторните разпити? — тихо попита Настя. — Нали сте разбирали, че съм права? Пазехте репутацията на Ларцев, така ли?
— А вие какво щяхте да направите на мое място? Нямаше ли да пазите репутацията на приятеля си? Само във филмите служителите от правоохранителните органи се ръководят изключително от интересите на работата. А всички ние сме живи хора, всички си имаме проблеми, семейства, болести и между другото — обикновени човешки чувства. Включително любов. Знаеш ли, много по-лесно е да откриваш проблемите, отколкото да ги решаваш. Добре, Анастасия, хайде да се сдобрим и да се захващаме за работа. Кой ще води разпитите?