— А, именно, Славик. Кажи му да си прибере колата в гаража и да се вози с метрото. Че току-виж, пипнал го някой катаджия.
— Ще се погрижа — кимна чичо Коля. — Друго нещо?
— Няма друго. Ако ми потрябвате, ще се обадя, няма да ми е неудобно.
Арсен погледна часовника си и стана. Последваха го и събеседниците му. Тримата бавно се насочиха към изхода. Най-младият, чичо Коля, се качи в най-обикновена жигула, „английският костюм“ замина с бежова волга, а възрастният мършав Арсен, потрепервайки от студ в лекия си шлифер, тръгна към тролейбусната спирка.
Глава 4.
Какво удържа хората близо един до друг? Какво ги кара да бъдат заедно? Непреодолимо привличане ли? Или просто удобството?
След като изслуша разказа на Андрей Чернишов за разговора му с Олга Колобова, по баща Агапова, Настя още не можеше да реши дали новите факти говорят в полза на Борис Карташов или против него.
Льоля Агапова и Вика Ерьомина работели като бригада при ремонта на апартамента в съседство с този на Карташов. Борис се запознал едновременно с двете момичета, при което цинично преценил, че ослепително красивата Вика непременно е стабилно „заета“ и веднага спрял вниманието си върху симпатичната Льолечка. Тя била по-обикновена, без особени претенции и някак уютна. Отначало на Борис дори му хрумнала идеята дали пък да не се ожени за милото, необременено от роднини сираче, което било и добра домакиня. Льоля не обичала да пие алкохол, не пушела и сигурно би му родила здраво красиво детенце. Но много скоро баналната връзка по сметка се превърнала в още по-банален любовен триъгълник: намесила се напористата и самоуверена Вика, на която нищо не й струвало да вкара художника в леглото си едва ли не пред очите на своята приятелка. Борис се увлякъл сериозно, а кротката Льолечка покорно се отдръпнала, по навик отстъпвайки място на по-красивата Вика. Всичко, което Карташов й бе разправял за „чашите чай“ и „готвенето за мъж“, било истина, но не цялата истина.
След известно време Льоля Агапова решила да се омъжи за Вася Колобов и напрежението между нея, Вика и Борис започнало да нараства. Красивата и надарена с късмет Вика беснеела от яд, че Льолка, която открай време, още от дома, винаги била нейна „дубльорка“, успяла да си намери съпруг преди нея. Льоля мълчаливо страдала от любов към Борис и си давала ясна сметка, че се омъжва само колкото да е омъжена. А самият Борис се тръшкал заради глупостта и слабостта си, проклинал деня, когато позволил на грубите инстинкти да вземат връх над разума му, и събирал сили да откаже Льоля от този брак на всяка цена, защото виждал, че тя не обича годеника си, и знаел, че зад всичко това се крие не само липсата на надежда да се омъжи за него — за Борис, но и нейното глупаво, детинско желание поне веднъж в живота си в нещо да изпревари красавицата Вика. Седмица преди сватбата Льоля отишла у Карташов и му казала:
— Боря, направи ми сватбен подарък.
И той направил на бившата си любовница сватбения подарък, за който го била помолила: цяла седмица — упоителна и страстна.
— Колко ми се иска Вика да научи! — мечтателно повтаряла Льоля, изтягайки се в леглото. — Да я заболи толкова, колкото ме заболя мене, когато ви сварих двамата на същия този диван.
— Не говори глупости! — срязвал я Борис, вътрешно смразен от ужас. Мъжеството не му било твърде присъщо и перспективата за кавга с необузданата, темпераментна Вика никак не го радвала.
И все пак дори тогава той придумвал Льоля да си събере ума и да зареже Вася Колобов, докато не било станало късно.
— А ти ще се ожениш ли за мен? — попитала веднъж Льоля. — Ако изгониш Вика и се ожениш за мен, ще дам пътя на Васка. — Тръгвала за работа и стояла, вече облечена, пред огледалото и се гримирала. — Давам ти един ден да си помислиш. — Усмихнала се. — Ще се прибера от работа и ти ще ми кажеш „да“ или „не“. Ако е „да“ — ще те послушам, след два дена сватбата няма да се състои. Ако ли пък е „не“ — ще прощаваш, но повече да не съм чула лоша дума за Колобов. Разбрахме ли се, злато мое?
Колкото повече наближавал краят на работния ден, толкова по-ясно Борис разбирал, че силите няма да му стигнат да изгони Вика. Едно нещо е отношенията да се подреждат сами и съвсем друго — да си принуден да ги подреждаш и регулираш съзнателно. Какво да каже на Вика? „Хубаво ми беше с тебе цяла година, а сега не ми е хубаво“? Глупости. „Преди няколко дена всичко беше наред, а днес се женя за приятелката ти. Когато ти ме съблазняваше, нямах нищо против, защото си хубава, а след една година разбрах, че си една типична грешка, че с теб не може да се създава семейство и да се раждат деца.“ Идиотщина. И после, Льоля се омъжва, животът й се нарежда, а ако пропъди Вика — какво ще стане с нея, с този неин характер? Не, както и да го мислиш, само в книгите тези работи стават лесно: зарязваш едната, събираш се с другата… В живота всичко е много по-сложно.