И тъй, Вика останала с Борис, а Льоля сменила фамилното си име от Агапова на Колобова. Карташов бил привързан посвоему към лекомислената и непостоянна Вика, отнасял се към нея като към глупаво дете, което не трябва да се изпуска от поглед и което, когато не лудува, може да ти подари невероятно радостни минути на топлота, доброта и нежност. Борис дори се чувствал отговорен за приятелката си, постоянно се опасявал, че тя може да се забърка в нещо неприятно, и едва ли не до сълзи се трогвал, щом чуел по телефона нетрезвия й глас: „Боречка, миличко, не се тревожи, добре съм.“
Колкото повече се влошавали отношенията между Льоля и съпруга й, толкова повече се подобрявали отношенията между двете приятелки. Вика постепенно престанала да злобее, след като се убедила, че няма на какво да завижда, а Льоля, на свой ред, се радвала, че Борис, макар и да не посмял да се ожени за нея, не оформял официално отношенията си и с Вика. Периодично, когато Вика се впускала в поредния си запой или заминавала някъде с клиент, Борис се срещал с Льоля, без да вижда в това абсолютно нищо осъдително, и се утешавал с илюзията, че и на двамата им изневеряват: на Льоля — съпругът й, на него — Вика. И така вървели работите чак до онзи октомври, когато Вика изчезнала…
— Виждаш ли каква картинка се получава? Колобова е готова да зареже мъжа си заради Карташов, но Карташов не може да се отърве от Вика Ерьомина, не му достигат морални сили. Със смъртта на Вика нещата се опростяват, не намираш ли?
Настя се намести по-удобно на скамейката и извади цигара. Андрей Чернишов разкопча каишката, строго каза на кучето: „Не се отдалечавай!“ и се обърна към събеседничката си.
— Смяташ, че в убийството на Ерьомина е замесена Колобова, така ли?
— Или тя, или Карташов, или и двамата. Съчинили са сърцераздирателната история за психическото заболяване на Вика и искат да оправдаят с нея изчезването й. Защо не? Като версия никак не е лошо. И показанията на Колобова, че е разговаряла с Вика късно вечерта в петък, на 22 октомври, също може да излязат лъжа. Това е невъзможно да се провери, мъжа на Колобова тогава го е нямало вкъщи. Не е ясно само къде се е скитала Ерьомина цяла седмица. От 23 до 30 октомври не я е виждал никой, а според заключението на експерта е била убита на 31 октомври или на 1 ноември. Трябва най-внимателно да проверим къде са били през тази седмица Карташов и Колобова. Всяка тяхна стъпка, всяка минута.
— Минал е цял месец — невярващо поклати глава Андрей. — Кой ще си спомни сега къде и кога ги е виждал, за какво е разговарял с тях… Шансовете ни са нулеви.
— Изкрънках от Житената питка Миша Доценко, много го бива за тези неща. С Миша хората и да не искат, си спомнят всичко.
— Да не ги удря по главите случайно? — избухна в смях Чернишов.
— Хич недей да се кикотиш. Не си виждал как работи Миша. Той се е готвил специално по тези проблеми, изчел е цяла камара книги за паметта и мнемотехниката. Ще ни бъде много полезен.
— Е, дай боже — съгласи се Андрей, — мога ли да имам нещо против! А защо не ме питаш за Югозападното окръжие?
— А има ли там нещо интересно? — чак подскочи Настя.
— За съжаление — нищо. Обикновено прегазване. Тия прегазвания от ден на ден стават все повече и повече. Шофьорът прегазва пешеходеца и изчезва от местопрестъплението. Тиха уличка, късна нощ, очевидци няма. Обитателите на близките блокове не са видели нищо и не са чули шум от спирачки. По платното не са открити следи от гуми, макар че в такова отвратително време не е и възможно да се намерят, дори шофьорът да е ударил спирачки: локвите са до глезена. По дрехите на загиналия Косар са намерени микрочастици от боята на автомобила. По всичко личи, че той е бил пребоядисван два пъти, първо е бил небесносин, после шоколадовокафяв, сега — така наречения „мокър асфалт“. И това е всичко. Според експертите височината на удара говори, че автомобилът най-вероятно е наш, руски, а не чуждестранен. Нищо повече не е известно.
— А самият Косар? Той какво представлява?
— Валентин Петрович Косар, четирийсет и две годишен, образование висше медицинско, но по специалността си е работил само четири години, после е станал редактор в издателство „Медицина“. И оттогава си е работил на издателското поприще, подвизавал се е в списание „Здраве“, през последните години е подхванал бизнес, организирал е издаването на популярни брошури за лековити билки, знахарство, екстрасенси. Последната му длъжност е била заместник-главен редактор на списание „Добра домакиня“ — за пенсионери и домакини. Рецепти, съвети, клюки, криминални повести, подробни анотации на телевизионни програми и тем подобни. Женен, с две деца.